Кметът Славчо Атанасов честити празника на всички пловдивчани. Той изпрати специално писмо-обръщение, в което подчертава, че Съединението е пловдивско дело. То е извисяване на духа и превъзмогване на самите себе си, казва кметът. По думите му темата за Съединението е актуална и днес.
Ето и целия текст на обръщението:
Шести септември е най-българският празник и може би най-важната дата в нашата история. И това е така, защото преди 126 години тук, в Пловдив, нашият народ има дързостта да обяви своето Съединение. Българите категорично отказват някой друг, било от Изток или от Запад да се разпорежда със съдбата им. Българите от Мизия, Тракия и Македония горещо жадуват единството на Майка България и на този ден българският национален идеал частично се сбъдва. Затова шести септември е велико историческо събитие за нашия народ.
Това събитие обаче има още едно много важно измерение, което никога не трябва да забравяме. Съединението е наше, пловдивско дело. За пловдивчани то е превъзмогване на себе си и на горчивите уроци на историята. То е извисяване на духа, за да сбъднеш историята, да усетиш със сърцето си какво иска тя от теб и да го направиш за бъдещето на отечеството си. Ето това са дали пловдивчани на историята и на страната си. Една лична саможертва, дори отказ от личното достойнство, в името на Майка България. Преди 126 години пловдивчани са родили духа на времето. И са сътворили решаващ тласък в българсакат история. Събитие, без което съдбата ни днес щеше да е коренно различна. Величието на този момента не е толкова в героизма или в саможертвата. Величието е в дързостта на духа, на мисленето и на действията. За първи път в нашата история пловдивчани успяват да изпълнят завета на Кубрат и стискат здраво в ръце неговия сноп с пръчки. Всички заедно. Въпреки различията, въпреки дребните политически ежби, въпреки личните омрази и интереси. Всичко това е останало на заден план в името на България. През 1885 година Пловдив е бил най-големият и икономически най-силно развит град в пределите на днешна България. Пловдивчани са живеели в богат и развит град. Особено в сравнение със София. Можело е спокойно и кротко да чакат развитието на събитията. Можело е, но не е било възможно. Защото Пловдив е духовната люлка на Възрожденска България. Идеалите и въжделенията за свобода и единение тръгват от тук. Пловдивският дух не е могъл да трае повече. И е взел историята в собствените си ръце. Съединистите сбъдват част от националния ни идеал, но това не става без саможертва. България и днес дължи на пловдивчани първенството на София. Защото ние сме горди хора и силно обичаме града си. Нашите прадеди са били готови дори да стъпчат достойнството си в името на Майка България. И са го направили с удовлетворение и дълбок трепет в сърцата. Защото нацията вече е била обединена. Нашите възрожденци са взели тежкото решение, че е по-добре държавата да е цяла и единна, отколкото Пловдив да остане столица. В това е величието на пловдивчани и това е урокът, който са ни завещали пловдивските възрожденци. Суетата на ежедневието е преходна. Партиите и политиците идват и си отиват. Но Пловдив остава, защото е вечен. Това иска от нас духът на възрожденците. Винаги на първо място да мислим и да работим за Пловдив. Защото той е над всичко. Това е и моето обръщение към вас. Забравете различията, забравете пристрастията и враждите, защото те са временни. Мислете за най-важното, мислете за Пловдив. Всички трябва да имаме една цел и един мотив, какво можем да направим за града си. За да върви той напред. Понякога е трудно да се излезе от стериотипите. Но съединистите ни показват, че не е невъзможно. Те са успели да преодолеят себе си и въпреки противоречията, да вървят заедно напред. Защо и ние да не можем. Иска се малко повече воля и кураж. Особено сега, когато обстановката е предизборна и политиканстването излиза на преден план. Изборите обаче ще отминат, но ние отново ще се срещаме по улиците на нашия град. Нека направим така, че да можем отново да се погледнем в очите с достойнство. И да знаем,че сме опазили чистия и велик дух на Пловдив от пяната на злободневието. Защото нашият град го заслужава. Защото да си пловдивчанин е привилегия и страст. Но и отговорност. Пловдив е един от най-древните градове в света.
Скъпи братя и сестри,
ние сме длъжни да го запазим, както направиха нашите прадеди. За да предадем духа му на идващите след нас. Защото силата на този дух е част от сърцето на България. Без дързостта и величието на съединистите, без техния усет за нуждите на иисторията, без силата на единомислието им, днес нямаше да сме тук и България нямаше да е същата. Не можем да допуснем дребните човешки слабости да уронят пловдивското достойнство, градено през хилядолетията. Защото Пловдив е над всичко. Не можем да не сведем глава пред достолепието, прозорливостта и величието на възрожденските пловдивчани, които поеха риска да развеят знамето на Съединението и с горещи сърца и широки души извършиха онова, което историята и нацията изискваха от тях.
Скъпи пловдивчани,
Идеята на Съединението е жива и актуална и днес. Пътят към единството продължава и в този момент. Защото националните интереси нямат и не може да имат политически цвят. Каузата на България може да носи само три цвята - бяло, зелено и червено. И никой не може да я присвои или да я продава за дребни монети или чужди интереси. Защото Съединението продължава и днес. И то зависи от всеки от нас. Нека с чисти сърца да почетем историческата смелост и величието на пловдивските съединисти и отново да си припомним заветът, който са ни оставили.
Честит празник!
Да живее България!
