„Ако живеем в една нормална държава, усилията на тези, които опазват и популяризират българското изкуство, един ден биха се оценили по достойнство”, заяви в интервю за рубриката „Историята на…” в предаването „Дарик кафе” един от най-големите български колекционери Димитър Инджов.
Не само добър търговски нюх, а и много интелект, усет и непрекъснато търсене на информация, са в основата на създаването на впечатляваща колекция, включваща творби на едни от най-стойностните български и чужди художници.
В откровения разговор, Инджов разказва за нелеката си житейска съдба, преминала през много трудности и перипетии, за зараждането на страстта му към изкуството и как е превърнал хобито си в професия, както и интересни случки покрай придобиването на някой от картините.
„Когато започнах да се занимавам с колекционерство преди повече от двадесет години, имаше творби на наши художници, които се продаваха на смешно ниски цени. Купувал съм картини на Лика Янко по 5, 10 и 20 лв., защото по това време на нейното творчество не се гледаше благосклонно. Тогава много хора не я уважаваха, защото тя беше различна и не се вписваше в трактовките на съвременното социалистическо изкуство. Аз ги купувах, минаха години и се оказа, че съм бил на прав път”, каза още колекционерът.
Известно е, че Инджов е голям почитател на изкуството на Генко Генков, чиито картина приживе също са се търгували на смешно ниски цени, а сега са оценявани за хиляди евро.
„Купувал съм Сирак Скитник от антиквар за 20 лв. Картината беше подписана с неговия прословут подпис от два ъгъла, поставени вертикално един върху друг, но човекът не знаеше, че Панайот Тодоров е името на Сирак Скитник.”
Според Димитър Инджов колекционерството е за духовно богатите хора, които имат сърце, душа и интелект, за да могат да оценят онова, което притежават. Така те не само стимулират българското изкуство, но и се грижат за духовното оцеляване на нацията, родовата памет и заслужават уважение.
Какво още каза Димитър Инджов, можете да чуете в прикачения файл.
