България отбелязва 141 години от Съединението.
София
София отбеляза 141 години от Съединението на Източна Румелия с Княжество България с тържествена церемония пред мавзолея-костница на княз Александър I Батенберг.
В програмата участваха Националната гвардейска част, вокална формация „Българи“ и актрисата Силвия Лулчева. Слова по повод годишнината произнесоха кметът на Столичната община Васил Терзиев и Марио Мишев от Сдружение „Българска история“. Церемонията беше част от Календара на културните събития на Столичната община.
В словото си Марио Мишев постави акцент върху личния пример на хората, участвали в Съединението и неговата защита, и върху необходимостта историята да бъде разказвана на младите поколения не само като поредица от политически и военни събития, а и чрез съдбите на отделните личности.
Той започна с историята на група български студенти, които през ноември 1885 г., два месеца след Съединението, пътували по Дунав от Виена към България. Младежите оставили обучението си в престижни университети, след като научили, че страната им е във война.
При пристигането си в румънския Калафат те запели „Шуми Марица“, а след това изпълнили песен, която никой от присъстващите дотогава не познавал. Тя била написана от един от самите студенти – 22-годишния Цветан Радославов, който създал и текста, и мелодията на „Горда Стара планина“.
„Винаги личният пример следва да бъде извеждан, според мен, когато говорим за събития с магнитута на Съединението“, посочи Мишев. Той припомни, че голяма част от ключовите фигури в Съединението са били изключително млади. Данаил Николаев е бил на 33 години, Чардафон Велики - на 25, Пере Тошев - на 20, а Недялка Шилева - едва на 18 години, когато ушива знамето на Съединението. Княз Александър I Батенберг е бил на 28 години.
„Младостта сама по себе си не е нито някакво достойнство, никаква заслуга. Тези млади хора решават да вземат съдбата на държавата си в свои ръце“, каза той. И даде за пример и съдбата на Цветан Радославов, който след завършването си във Виенския университет и възможността за академична кариера се завръща в България и избира да се занимава с учителство.
По думите му подобни истории показват какви личности е създавала България през първите десетилетия на Третата българска държава. Той подчерта, че именно разказването на такива лични истории може да бъде начин за достигане до младите хора и за изграждане на връзка между миналото и настоящето.
„Ако може дори само едно зърнце от биографията на нашите предци, участвали в Съединението, да вземем и да го пренесем в настоящия ни живот, аз вярвам, че ще живеем по-добре и ще направим за България повече“, заяви Мишев. Той призова за по-активно обръщане към историческите примери от страна на родители, учители и държавници, за да могат младите хора да откриват в тях примери за подражание.
В заключение Мишев посочи, че днешното общество има възможността да живее в по-спокойни времена благодарение на трудните избори, направени от предишните поколения.
„Ние имаме лукса всекидневно да се делим, да спорим помежду си на сини и на червени, на фили и на фобии“, каза той, като подчерта, че това е възможно именно заради „трудните избори, направени от тези млади мъже с току-що наболи бради преди 141 години“.
По време на церемонията беше запазена минута мълчание.
По повод Съединението бяха поднесени почетни венци и цветя от името на президента на Република България и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Илияна Йотова, председателя на Народното събрание на Република България, министър-председателя на Република България, кмета на Столичната община, министъра на отбраната, началника на отбраната, заместник-председателя на Народното събрание Айтен Сабри, както и от парламентарните групи на „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“.
Венци бяха поднесени още от Министерството на финансите, Министерството на външните работи, Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, Висшия съдебен съвет, председателя на Столичния общински съвет, групата на „Продължаваме промяната - Демократична България“ в Столичния общински съвет, политическа партия „Спаси София“, Централния кооперативен съюз и Общество „Път на мъдростта“.
Пловдив
"Многая лета" и камбанен звън огласиха катедралния храм "Света Богородица" по време на тържествения молебен по повод 141-вата годишнина от Съединението в Пловдив.
По традиция службата води Негово Високопреосвещенство митрополит Николай. Към присъстващите политици, общественици и граждани той се обърна с думите: "Исус е казал: "Блажени са миротворците!" Миротворец е длъжен да бъде всеки в своето семейство. Нека бъдем миротворци и да насърчаваме и другите да бъдат миротворци. Нека да бъдем съединени в принципите, завещани от нашия Господ Исус Христос.
На днешната дата се отбелязва и празникът на Пловдив, каза кметът Костадин Димитров. Той припомни отново, че градът е отстъпил мястото си на столица в полза на София.
Ритуалът за годишнината от Съединението продължи с полагане на венци и цветя на паметника на Гаврил Кръстевич в двора на храма "Света Богородица", където в тържественото честване се включиха и военнослужещи с традиционното предаване на строя и военни почести.
Значимото за Пловдив събитие наред с кмета Костадин Димитров почетоха областният управител Георги Янев, апелативният прокурор на Пловдив Тихомир Стоев. Сред гостите бяха още зам.-кметът с ресор култура Пламен Панов, районни кметове, председателят на Общинския съвет Атанас Узунов, бившият кмет на Пловдив Славчо Атанасов, бизнесменът Георги Гергов, ген.-лейт. Явор Матеев - военен представител на началника на отбраната във Военния комитет на НАТО и във Военния комитет на ЕС.
Ритуалът за честването на 141-вата годишнина от Съединението продължи с полагане на цветя и венци и пред паметната плоча на майор Райчо Николов до площад Римски стадион и паметника на Захари Стоянов в Дондуковата градина до Природонаучния музей.
