iilv
iilv / dariknews.archive
На 22-ри август 2019-та година, Институтът по лозарство и винарство в Плевен организира Открит ден на десертното и винено грозде.
Програмата на традиционното събитие включваше представяне на подходящи десертни и винени сортове за отглеждане в страната,  което направи проф. д-р Мирослав Иванов, както и кратък обзор за вината на българския пазар, представен от доц. д-р В. Хайгъров.  В изложбата, съпътстваща проявата, бяха представени 37 лозови сортове, от които 29 десертни и 8 винени.
По време на събитието се проведе дискусия по проблемите на лозарството, която беше последвана от изложба и дегустация на различни сортове грозде и вино.
Проф. д-р Мирослав Иванов изведе като проблем голямото предлагане на пазара на пестициди, без упражняването на нужния контрол относно качеството и количеството им, което според него понякога води и до компрометиране на реколтата при неправилен подбор на пестицидите.
Специалистът подчерта и липсата на контрол върху остатъчните количества на пестициди в продукцията. „Смятам, че в тази посока е нужно да се ангажира потенциална Селскостопанска академия. Специалистите от университетите да бъдат ангажирани да проследяват процеса по опазване на гроздовата реколта и съответно наличието на остатъчни количества пестициди в крайния продукт – грозде и вино“.
Проф.д-р Мирослав Иванов очерта правилния път в подхода към отглеждане на качествени и чисти сортове грозде:
„Първо е важен изборът на мястото за нови лозя, защото не изберем ли правилното място, съответно става много трудно опазването на гроздовата реколта. Вторият важен фактор е сортът и затова казваме: „Теренът и почвата са майката, а сортът е бащата“. Когато направим добра комбинация се получава и добра лоза с качествено грозде. Ако мястото и сортът не са избрани правилно започват проблеми, които водят до некачествена продукция от грозде. Затова вече е много актуално биологичното производство.
Разликата между биологичното и конвенционалното производство е, че при биологичното се използват много малко пестициди като се акцентира върху повишената устойчивост на сорта срещу основните болести, на всички стресови фактори, които биха повлияли на крайната продукция, както и на правилната технология на отглеждане, което означава: по-малко лози в един декар и повече ръчни операции, за да се получи едно добро проветряване на лозата и съответно ползване на класическите препарати като бордолезовия разтвор, използван напълно успешно до преди 30-40 години“.
Проф.д-р Мирослав Иванов припомни, че в последните години с преминаването към новите подходи като повече лози в декар и намаляването на ръчните операции се е създал инфекционен фонд, който се игнорира чрез влагане на много пестициди  и различни активни вещества.
„Затова биологичното производство изисква да се избират места, където няма други лозови масиви, за да няма инфекционен фонд, След това трябва да се вземат сортове с повишена устойчивост на стресови фактори – посока, в която Институтът по лозарство и винарство в Плевен работи от 80-те години на миналия век. Така може да се постигне една биологично чиста продукция“, каза проф. Иванов.
Той припомни, че в случаите, когато се прави избор за ново лозе, това става с комисия  включени експерти от общината и с участието на научен работник. „Тази практика трябва да се върне, защото не може една продукция да бъде засаждана на неподходящ терен“, каза специалистът.
Проф.д-р Мирослав Иванов добави, че в последно време в световен мащаб лозарството отива към по-високите и по-хладни терени.
Откритият ден на десертното и винено грозде се организира със съдействието на Министерството на земеделието, горите и храните, и Селскостопанска академия-София.