/ БГНЕС
1 февруари е денят за почит към жертвите на комунизма, който се отбелязва у нас за поредна година.

Решението  да се почита паметта на жертвите на Народния съд на 1 февруари беше взето  през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама български президенти - Желю Желев (1990 - 1997) и Петър Стоянов (1997 - 2002).

"Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна", посочиха в писмото си до тогавашния премиер Бойко Борисов държавните глави Желев и Стоянов.

Комунизмът в учебниците по история скара ГЕРБ и БСП

На тази дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт са 67 депутати от ХХV Народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов /общо 23 политици.

На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ - княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Комунизмът влиза в учебната програма (ВИДЕО)

Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.

Според доклад на Държавна сигурност, за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити.