Малко преди представянето на авторски концерт, който българският музикант и композитор Христо Йоцов подготви с Плевенска филхармония по повод отбелязването на своята 35-годишна изпълнителска и творческа дейност, авторът сподели за Дарик, че всъщност смелостта да се занимава със симфонична музика е дошла тогава, когато е трябвало това да се случи. „Това беше около 2000-та година. Бях натрупал вече доста опит с аранжименти за всякакъв вид ансамбли, включително и за симфоничен оркестър.
Всичките ми 6 или 7 концерта са писани за конкретни хора. Концертът за кларинет е написан за брат ми Борислав Йоцов, концертът за обой е посветен на моя баща Георги Йоцов, който беше 40 години първи обоист на Софийска филхарномия.
Аз съм дете на музиканти така, че тази работа със симфоничен оркестър е закърмена в мен и само трябваше да узрея за това, да натрупам опит и смелост. На практика, концертът за обой беше поръчан от един от най-големите обоисти на нашето време – французина Давид Валтер.
После дойде ред на концерта за маримба, който нали аз съм си все пак класически "ударняк" и беше съвсем резонно да направя концерт за маримба, който спечели конкурса “Седем осми“ в Пловдив.
Той е посветен разбира се на моя професор Добри Палиев като държа да отбележа, че „професор“ е много нищожно понятие в сравнение с това, което той е за мен в живота ми. Това, което ми даде – тази мащабност на мислене и на поведение в живота. Професор Палиев одухотвори поколения музиканти“.
Концертът за пиано е посветен на майката на Христо Йоцов – Рина Ранджева, която е дългогодишен преподавател в Музикалната академия и на неговата дъщеря Надежда Йоцова, която ще седне зад рояла заедно с Плевенска филхармония тази вечер.
„Концертът за пиано се казва „Духът на джаза“/“The spirit of the jazz“/. Разбира се, аз съм джазов музикант и винаги по някакъв начин вкарвам този дух на джаза в симфоничната музика, без да е точно джаз, но може би точно това прави моята музика по-различна от гледна точка на начина на писане на симфонична музика.
Премиерата тази вечер ще е на Концерта за виолончело, който е „най-малкото братче“ във фамилията на създадените от Христо Йоцов произведения като за да го напише, композиторът е бил убеждаван дълго време от световноизвестния виолончелист и признат педагог проф. Анатоли Кръстев:
„Години наред Анатоли Кръстев ме убеждаваше да го направя. Аз се страхувах за челото, защото все пак виолончелото е сериозна работа. Такива натрупвания има по света, че е много опасно и трудно да се заема, но сега като гледам резултата мисля, че всички сме доволни“.
Тези думи станаха и повод, Христо Йоцов да сподели впечатления от поредната си работа с музикантите от Плевенска филхармония:
„В последните години имаме доста чести срещи с Плевенска филхармония и когато стана дума за това, къде да направим премиерата, аз нямах съмнение и нещата съответно се развиха с експедитивност, която прави чест на оркестъра и на директора и най-вече мисля, че се дължи на тази хубава енергия в оркестъра, която се натрупа с нашите съвместни изяви и мисля, че оркестърът повярва, диригентът Деян Павлов прегърна идеята и ме нави да направим цялоста авторска програма, и това ме прави безкрайно щастлив и много благодарен“.
Концертът, посветен на 35-годишната творческа работа на Христо Йоцов с Плевенска филхармония започва в 19:00 часа в зала "Катя Попова" в Плевен
dariknews.archive
Всичките ми 6 или 7 концерта са писани за конкретни хора. Концертът за кларинет е написан за брат ми Борислав Йоцов, концертът за обой е посветен на моя баща Георги Йоцов, който беше 40 години първи обоист на Софийска филхарномия.
Аз съм дете на музиканти така, че тази работа със симфоничен оркестър е закърмена в мен и само трябваше да узрея за това, да натрупам опит и смелост. На практика, концертът за обой беше поръчан от един от най-големите обоисти на нашето време – французина Давид Валтер.
После дойде ред на концерта за маримба, който нали аз съм си все пак класически "ударняк" и беше съвсем резонно да направя концерт за маримба, който спечели конкурса “Седем осми“ в Пловдив.
Той е посветен разбира се на моя професор Добри Палиев като държа да отбележа, че „професор“ е много нищожно понятие в сравнение с това, което той е за мен в живота ми. Това, което ми даде – тази мащабност на мислене и на поведение в живота. Професор Палиев одухотвори поколения музиканти“.
dariknews.bg
„Концертът за пиано се казва „Духът на джаза“/“The spirit of the jazz“/. Разбира се, аз съм джазов музикант и винаги по някакъв начин вкарвам този дух на джаза в симфоничната музика, без да е точно джаз, но може би точно това прави моята музика по-различна от гледна точка на начина на писане на симфонична музика.
dariknews.archive
„Години наред Анатоли Кръстев ме убеждаваше да го направя. Аз се страхувах за челото, защото все пак виолончелото е сериозна работа. Такива натрупвания има по света, че е много опасно и трудно да се заема, но сега като гледам резултата мисля, че всички сме доволни“.
Тези думи станаха и повод, Христо Йоцов да сподели впечатления от поредната си работа с музикантите от Плевенска филхармония:
„В последните години имаме доста чести срещи с Плевенска филхармония и когато стана дума за това, къде да направим премиерата, аз нямах съмнение и нещата съответно се развиха с експедитивност, която прави чест на оркестъра и на директора и най-вече мисля, че се дължи на тази хубава енергия в оркестъра, която се натрупа с нашите съвместни изяви и мисля, че оркестърът повярва, диригентът Деян Павлов прегърна идеята и ме нави да направим цялоста авторска програма, и това ме прави безкрайно щастлив и много благодарен“.
dariknews.archive