Тъне в разруха паметникът в местността Слишовска могила край Трън, алармираха от общината. Високият 38 метра монумент се намира на входа на страната ни от Сърбия след ГКПП "Стрезимировци". Строителството му започнало през пролетта на 1932 г. със средства, събирани от местното население, бежанци и офицерски дружества. Паметникът трябвало да увековечи паметта на всички загинали трънчани във войните за национално освобождение и обединение и да бъде възпоменание за разкъсаните след Ньойския договор земи и семейства.
Инициативата целяла да се окуражат българите, които тогава живеели на територията на бивша Югославия. Камбаната на върха на паметника е трябвало да бие всеки ден, за да чуват нашите братя и сестри, че България мисли и си спомня за тях. Във времето на социализма идеята била трансформирана, като вместо камбана, на върха му била монтирана петолъчка. Внушителна бронзова фигура и днес напомня за загиналите антифашисти 1923 – 1944 г. и военнослужещи в Българската армия през Втората световна война 1944 – 1945 г. Под основите на монумента била изградена костница, а "вечен огън" символизирал честта, родолюбието и саможертвата на българските воини. Монтирани били 18 мраморни плочи с имената на 266 загинали, сред които и един англичанин. Към паметника-костница съществувал и Музей на революционното движение.
Преди три години сдружение "Трънски пряпорец" и Трънското културно-просветно дружество "Руй" стартираха инициатива за възстановяване на монумента според първоначалната му идея като Паметник на свободата, на чийто връх да бъде монтирана камбана. Инициаторите предлагат бронзовата фигура на партизанина да бъде преместена върху отсрещна арка, на която са изписани годините на антифашистката борба и на създаването на Българската социалдемократическа партия. Идеята бе подкрепена широко от трънската общественост. Съдействие обеща и Министерството на отбраната.
По предварителни разчети за възстановяване на монумента са необходими около 250 000 лв. Община Трън поиска 100 000 лв. от Министерството на отбраната през 2020 г. за ремонт на паметника. Той е в лошо състояние, основите са поддали, част от конструкцията е наклонена и е наложително спешното му укрепване, твърди кметът Цветислава Цветкова. По думите ѝ докато не бъде укрепен паметникът, камбана не може да бъде монтирана. Средствата все още не са отпуснати.
По силата на Ньойския договор от 1919г. 277,9 кв.км от Трънско остават в Република Югославия. От Трънска околия са откъснати 20 села. Границата от 1920 г. разделя някои от тези села на две части - Петачинци, Стрезимировци, Врабча и Банкя. Половината от плодородното Знеполско поле останало в бивша Югославия.
Инициативата целяла да се окуражат българите, които тогава живеели на територията на бивша Югославия. Камбаната на върха на паметника е трябвало да бие всеки ден, за да чуват нашите братя и сестри, че България мисли и си спомня за тях. Във времето на социализма идеята била трансформирана, като вместо камбана, на върха му била монтирана петолъчка. Внушителна бронзова фигура и днес напомня за загиналите антифашисти 1923 – 1944 г. и военнослужещи в Българската армия през Втората световна война 1944 – 1945 г. Под основите на монумента била изградена костница, а "вечен огън" символизирал честта, родолюбието и саможертвата на българските воини. Монтирани били 18 мраморни плочи с имената на 266 загинали, сред които и един англичанин. Към паметника-костница съществувал и Музей на революционното движение.
Преди три години сдружение "Трънски пряпорец" и Трънското културно-просветно дружество "Руй" стартираха инициатива за възстановяване на монумента според първоначалната му идея като Паметник на свободата, на чийто връх да бъде монтирана камбана. Инициаторите предлагат бронзовата фигура на партизанина да бъде преместена върху отсрещна арка, на която са изписани годините на антифашистката борба и на създаването на Българската социалдемократическа партия. Идеята бе подкрепена широко от трънската общественост. Съдействие обеща и Министерството на отбраната.
По предварителни разчети за възстановяване на монумента са необходими около 250 000 лв. Община Трън поиска 100 000 лв. от Министерството на отбраната през 2020 г. за ремонт на паметника. Той е в лошо състояние, основите са поддали, част от конструкцията е наклонена и е наложително спешното му укрепване, твърди кметът Цветислава Цветкова. По думите ѝ докато не бъде укрепен паметникът, камбана не може да бъде монтирана. Средствата все още не са отпуснати.
По силата на Ньойския договор от 1919г. 277,9 кв.км от Трънско остават в Република Югославия. От Трънска околия са откъснати 20 села. Границата от 1920 г. разделя някои от тези села на две части - Петачинци, Стрезимировци, Врабча и Банкя. Половината от плодородното Знеполско поле останало в бивша Югославия.
