Екипите на „По-диви Родопи“ и ДУ “Студен кладенец” може да се похвалят с рекорден брой новородени зубърчета.
През месеците май и юни приветствахме четири нови попълнения от вида Европейски зубър в Източните Родопи, като с тях стадото вече наброява 19 животни, съобщиха от двете организации.
„В края на бремеността женските се отдалечават от основното стадо и се завръщат едва след една до три седмици с вече укрепналите малки”, споделя Христо Христов, член на екипа на Фондация “По-диви Родопи”.
Продължава заселването на зубри в Източните Родопи
Интересното е, че тази година едно от новородените е на женска от трите пристигали от Полша през април животни, която е била бременна при транспортирането. “В момента тече процес на социализация на зубрите от основното стадо и трите нови зубъра, които все още периодично се събират и после се отделят.
Това обаче е нормално, защото процеса на социализация може да отнеме цяла година. На този етап смятаме адаптацията на новопристигналите животни за успешна”, допълва още той.
Възстановяването на зубрите в Родопите е съвместна инициатива на Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" и Фондация "По-диви Родопи" и е от част от дейностите по възстановяване на едрите диви тревопасни в Източните Родопи.
Първите животни в района пристигат през октомври 2013 г. от Германия. През 2017 г. две млади животни, дарение от зоопарка в Зул, Германия се присъединени към групата, а през октомври 2020 година в Източни Родопи пристигат още два зубъра отново дарение от два европейски зоопарка - унгарския зоопарк "Сощо" край град Ниредхаза и Братиславския зоопарк в Словакия.
Последните попълнения дойдоха в началото на април от планината „Биешчади“ в Полша и са предоставени от горските структури в района на Лутовишка. След освобождаването им от адаптационната ограда през 2019 г. първите животните от увеличаващото се стадо постепенно заемат екологичната си ниша и да извършват сезонни миграции - есента и зимата прекарват в по-ниската част на Дивечовъден участък "Студен кладенец", а през пролетта постепенно се качват към по-високите и трудно достъпни части на района.
Зубърът, наричан още европейски бизон, е един от символите на природозащитата в Европа. Неговата история е пример за това как само в рамките на сто години един вид може да бъде доведен до ръба на изчезването, но с много усилия може да бъде и възстановен.
Зубърът е и най-голямото тревопасно животно в Европа и ключов вид за отворените горски екосистеми. В Студен кладенец зубрите съжителстват с елени лопатари, благородни елени, вълци, лешояди и още много редки и застрашени видове животни и птици.
От екипа на "По-диви Родопи" припомнят, че първите няколко дни след раждането на малките са критични и през този период е препоръчително да не се доближават и безпокоят и животните, тъй като стресът и безпокойството може да се отрази негативно на малките и майките.
Посетителите в района трябва да уважават дивите животни и да позволят възстанояването на природата и природните процеси, като за целта използват само отредените туристически маршрути и пътеки и поддържат разумна дистанция, която да гарантира освен необезпокояването на дивите животни и тяхната собствена безопасност и сигурност.
През месеците май и юни приветствахме четири нови попълнения от вида Европейски зубър в Източните Родопи, като с тях стадото вече наброява 19 животни, съобщиха от двете организации.
„В края на бремеността женските се отдалечават от основното стадо и се завръщат едва след една до три седмици с вече укрепналите малки”, споделя Христо Христов, член на екипа на Фондация “По-диви Родопи”.
Продължава заселването на зубри в Източните Родопи
Интересното е, че тази година едно от новородените е на женска от трите пристигали от Полша през април животни, която е била бременна при транспортирането. “В момента тече процес на социализация на зубрите от основното стадо и трите нови зубъра, които все още периодично се събират и после се отделят.
Това обаче е нормално, защото процеса на социализация може да отнеме цяла година. На този етап смятаме адаптацията на новопристигналите животни за успешна”, допълва още той.
Възстановяването на зубрите в Родопите е съвместна инициатива на Национално ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България" и Фондация "По-диви Родопи" и е от част от дейностите по възстановяване на едрите диви тревопасни в Източните Родопи.
Първите животни в района пристигат през октомври 2013 г. от Германия. През 2017 г. две млади животни, дарение от зоопарка в Зул, Германия се присъединени към групата, а през октомври 2020 година в Източни Родопи пристигат още два зубъра отново дарение от два европейски зоопарка - унгарския зоопарк "Сощо" край град Ниредхаза и Братиславския зоопарк в Словакия.
Последните попълнения дойдоха в началото на април от планината „Биешчади“ в Полша и са предоставени от горските структури в района на Лутовишка. След освобождаването им от адаптационната ограда през 2019 г. първите животните от увеличаващото се стадо постепенно заемат екологичната си ниша и да извършват сезонни миграции - есента и зимата прекарват в по-ниската част на Дивечовъден участък "Студен кладенец", а през пролетта постепенно се качват към по-високите и трудно достъпни части на района.
Зубърът, наричан още европейски бизон, е един от символите на природозащитата в Европа. Неговата история е пример за това как само в рамките на сто години един вид може да бъде доведен до ръба на изчезването, но с много усилия може да бъде и възстановен.
Зубърът е и най-голямото тревопасно животно в Европа и ключов вид за отворените горски екосистеми. В Студен кладенец зубрите съжителстват с елени лопатари, благородни елени, вълци, лешояди и още много редки и застрашени видове животни и птици.
От екипа на "По-диви Родопи" припомнят, че първите няколко дни след раждането на малките са критични и през този период е препоръчително да не се доближават и безпокоят и животните, тъй като стресът и безпокойството може да се отрази негативно на малките и майките.
Посетителите в района трябва да уважават дивите животни и да позволят възстанояването на природата и природните процеси, като за целта използват само отредените туристически маршрути и пътеки и поддържат разумна дистанция, която да гарантира освен необезпокояването на дивите животни и тяхната собствена безопасност и сигурност.
