GPS предаватели ще следят пътя на още пет черни лешояда в Родопите, съобщиха от Българско дружество за защита на птиците.
На 10 септември в Източните Родопи екипите на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), Фондация „По-диви Родопи“ и Спасителния център за диви животни на Зелени Балкани маркираха пет черни лешояда, пристигнали в България от Испания през май и настанени в специална адаптационна волиера.
Птиците бяха прегледани, обезпаразитени и маркирани с пръстени и специални GPS предаватели, благодарение на които експертите ще могат да проследяват движенията им в реално време - къде се хранят и почиват, какви територии използват и как постепенно се адаптират към новата си среда.
Получената информация ще ни помогне да планираме още по-ефективни мерки за тяхното опазване. Петте черни лешояда пристигнаха в България през май след 3300-километрово пътуване от Испания.
След 33 години: Черни лешояди отново се размножават в Източните Родопи
Те са предоставени от испанската природозащитна организация GREFA (Grupo de Rehabilitación de la Fauna Autóctona) и бяха настанени в специално изградена адаптационна волиера в Източните Родопи. След поставянето на предавателите ще престоят още около месец преди да бъдат освободени в дивата природа.
Усилията за завръщането на вида в Родопите вече дават впечатляващи резултати. Само три години след началото на реинтродукцията през 2026 г. в българската част на Източните Родопи са регистрирани осем двойки черни лешояди, като три от тях успешно излюпиха малки - първото доказано размножаване на вида в района от повече от 30 години.
До момента в рамките на програмата за възстановяване на вида са освободени общо 40 черни лешояда. Основната цел е създаването на устойчива гнездяща популация в българската част на Родопите, която да подпомогне възстановяването на вида на Балканите и да подсили единствената естествена колония на черни лешояди в региона – тази в Национален парк „Дадя“ в Гърция.
Черният лешояд е най-едрият лешояд в Европа и един от най-редките видове птици на Балканите. Видът е бил широко разпространен в България, но изчезва като гнездящ в края на XX век.
Днес, благодарение на дългогодишната работа на природозащитни организации, международното сътрудничество и подкрепата на местните общности, той постепенно се завръща в Родопите.
