Размерът на средномесечната линия на бедност на едно лице от домакинство в област Кюстендил за 2017 г. е 345.58 лв., като под прага на линията на бедност е живяло 17.3% от населението на областта или около 21.4 хил. лица (табл. 1).
1. Основни индикатори за бедност
Индикаторите за бедност и социално включване са част от общите показатели на Европейската общност за проследяване на напредъка на страните в борбата с бедността и социалната изолация.
Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
За сравнение, общо за страната линията на бедност e 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност е 23.4% от населението на България.
Област Кюстендил се нарежда на 10 място в страната по размер на линията на бедност през 2017 г., информират от "Статистически изследвания- Кюстендил". Най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик - съответно по 234 лв., а най-високата - в област София (столица) (511 лв.), следвана от областите Габрово (399 лв.) и Стара Загора (396 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Кърджали - 29.1%, Сливен - 28.2%, и Шумен - 25.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Благоевград - 13.5%, Плевен - 14.8%, и Разград - 15.7%. В сравнение с предходната година през 2017 г. размерът на линията на бедност за област Кюстендил нараства с 9.8%, а относителният дял на бедното население намалява с 1.0 процентни пункта.
Водещите причини за увеличението на линията на бедност са:
-Увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност.
-Увеличаване на средния размер на дохода от трудова дейност.
-Намаляване на броя на безработните и други икономически неактивни лица.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. За област Кюстендил данните за 2017 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 17.3 до 27.8%, или с 10.5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност за областта нараства до 46.9% или с 29.6 процентни пункта.
Област Благоевград е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 11.7%, а с най-високо равнище е област Сливен - 30.1%. В област Разград жените са с най-ниско равнище на бедност - 14.9%, при 30.5% за област Кърджали.
През 2017 г. в област Кюстендил относителният дял на бедните мъже спрямо линията на бедност е 17.0%, а на жените - 17.7%.
Тя е сред областите в страната с относителен дял на мъжете, живеещи в риск от бедност, по-малък от този при жените, като Ямбол, Габрово, Русе, София, Смолян, Стара Загора и други. В седем области - Сливен, Велико Търново, Монтана, Хасково, Разград, Силистра и Добрич, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.
Най-голяма разлика в равнището на бедност между мъжете и жените се наблюдава в областите Ямбол и Габрово, съответно по 15.3 и 12.0 процентни пункта. В област Кюстендил разликата в равнището на бедност между мъжете и жените е 0.7 процентни пункта, при средно 3.1 пункта за страната.
В сравнение с 2016 г. делът на бедност при мъжете в област Кюстендил се увеличава с 0.5 процентни пункта, а при жените намалява с 2.4 пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните в областта е най-висок сред безработните лица.
През 2017 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастова група 18 - 64 години е 7.5% за област Кюстендил при средно 10.0% за страната. Спрямо предходната година в областта делът на бедните сред заетите лица нараства с 0.7 процентни пункта. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 4.0 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Поляризацията на населението в област Кюстендил по доход, измерен чрез съотношението на доходите между бедните и богатите слоеве на обществото за 2017 г. показва, че най-бедните 20% от домакинствата в областта имат 4.7 пъти по-нисък доход от най-богатите 20%, като спрямо 2016 г. поляризацията се увеличава с 0.5 процентни пункта.
Оценките на бедността в област Кюстендил през 2017 г. в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, домакинства от едно лице - жена или мъж.
Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените (51.1%) е с 2.9 процентни пункта по-нисък отколкото при мъжете (54.0%). Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2017 г. в сравнение с 2016 г. се наблюдава при домакинствата с трима и повече възрастни и деца, както при едночленните домакинства на жените.
Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 21.1 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
1. Основни индикатори за бедност
| Област Кюстендил | 2013 | 2014 | 2015 | 2016 | 2017 |
| Линия на бедност - средномесечен размер - левове | 285.5 | 342.3 | 290.0 | 314.8 | 345.58 |
| Брой лица под линията на бедност - хиляди | 19 | 18 | 14 | 23 | 21 |
| Относителен дял на бедните - % от населението | 14.6 | 14.0 | 11.0 | 18.3 | 17.3 |
| Относителен дял на бедните преди получаването на социалните трансфери - % от населението | 52.5 | 45.3 | 46.3 | 50.2 | 46.9 |
| Относителен дял на бедните преди получаването на социалните трансфери, с включени пенсии - % от населението | 23.1 | 16.7 | 26.3 | 23.3 | 27.8 |
| Отношение между доходите на най-бедните и най- богатите 20% от населението (S80/20)[1] | 3.4:u | 3.3:u | 3.7 | 4.2 | 4.7 |
| Коефициент на Джини[2] | 23.1 | 20.6 | 25.4 | 26.5 | 28.9 |
[1] u - с по-малка стохастична точност, поради недостатъчен брой случаи
[2] Изчислява се на основата на данни от разпределението на лицата от домакинствата по доход и е нормиран в границите от 0 до 100.
Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление в регионален аспект по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.
За сравнение, общо за страната линията на бедност e 351.08 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност е 23.4% от населението на България.
Област Кюстендил се нарежда на 10 място в страната по размер на линията на бедност през 2017 г., информират от "Статистически изследвания- Кюстендил". Най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Пазарджик - съответно по 234 лв., а най-високата - в област София (столица) (511 лв.), следвана от областите Габрово (399 лв.) и Стара Загора (396 лeвa).
Най-висок е относителният дял на бедните в областите Кърджали - 29.1%, Сливен - 28.2%, и Шумен - 25.8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Благоевград - 13.5%, Плевен - 14.8%, и Разград - 15.7%. В сравнение с предходната година през 2017 г. размерът на линията на бедност за област Кюстендил нараства с 9.8%, а относителният дял на бедното население намалява с 1.0 процентни пункта.
Водещите причини за увеличението на линията на бедност са:
-Увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност.
-Увеличаване на средния размер на дохода от трудова дейност.
-Намаляване на броя на безработните и други икономически неактивни лица.
Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. За област Кюстендил данните за 2017 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 17.3 до 27.8%, или с 10.5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност за областта нараства до 46.9% или с 29.6 процентни пункта.
Област Благоевград е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете - 11.7%, а с най-високо равнище е област Сливен - 30.1%. В област Разград жените са с най-ниско равнище на бедност - 14.9%, при 30.5% за област Кърджали.
През 2017 г. в област Кюстендил относителният дял на бедните мъже спрямо линията на бедност е 17.0%, а на жените - 17.7%.
Тя е сред областите в страната с относителен дял на мъжете, живеещи в риск от бедност, по-малък от този при жените, като Ямбол, Габрово, Русе, София, Смолян, Стара Загора и други. В седем области - Сливен, Велико Търново, Монтана, Хасково, Разград, Силистра и Добрич, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.
Най-голяма разлика в равнището на бедност между мъжете и жените се наблюдава в областите Ямбол и Габрово, съответно по 15.3 и 12.0 процентни пункта. В област Кюстендил разликата в равнището на бедност между мъжете и жените е 0.7 процентни пункта, при средно 3.1 пункта за страната.
В сравнение с 2016 г. делът на бедност при мъжете в област Кюстендил се увеличава с 0.5 процентни пункта, а при жените намалява с 2.4 пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните в областта е най-висок сред безработните лица.
През 2017 г. делът на бедните сред заетите лица във възрастова група 18 - 64 години е 7.5% за област Кюстендил при средно 10.0% за страната. Спрямо предходната година в областта делът на бедните сред заетите лица нараства с 0.7 процентни пункта. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 4.0 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Поляризацията на населението в област Кюстендил по доход, измерен чрез съотношението на доходите между бедните и богатите слоеве на обществото за 2017 г. показва, че най-бедните 20% от домакинствата в областта имат 4.7 пъти по-нисък доход от най-богатите 20%, като спрямо 2016 г. поляризацията се увеличава с 0.5 процентни пункта.
Оценките на бедността в област Кюстендил през 2017 г. в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години, домакинства от едно лице - жена или мъж.
Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените (51.1%) е с 2.9 процентни пункта по-нисък отколкото при мъжете (54.0%). Най-голямо нарастване на риска от бедност през 2017 г. в сравнение с 2016 г. се наблюдава при домакинствата с трима и повече възрастни и деца, както при едночленните домакинства на жените.
Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 21.1 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
