"Хората с лепило" обикновено са с тъмна кожа и бели души, носят стари дрехи и рано сутрин преминават през мъгли към централните части на градовете. "Хората с лепило" обикновено сядат на парче картон върху тротоара на най-оживената улица в града, за да просят и очакват добри хора да оставят нееднократно между 0.50 и 1лв. Дните им са дълги, защото не се случва нищо особено, ако не броим безразличието на преминаващите, или обидите им, или монетите от 1,2 и 5ст., студа, от който бронхита, стои като поредна цифра в реда на егенето им. Събраните пари - от просене, дребни кражби, кашони и старо желязо обикновено се превръщат в тубички лепило. Понякога. Или почти винаги. Може би те никога няма да работят нещо различно от цепене на дърва или товарене на въглища, защото таванът им е трети клас, но четенето и писането им е обвито в най-гъста английска мъгла. Те не са герои, но са хора. Обикновените неща в денят на "Хората с лепило":
- Как преминава един ваш ден? / въпрос към ром, който за момент съм откъснал от заниманието му да проси/ чуй
/ едно обръщение към работещите в книжарници - не продавайте лепило на цигани. Те не работят в канцеларии, офиси, а още по-малко посещават часове по трудово обучение/
