Сред организаторите на първия в Димитровград демократичен митинг през ноември 1989 г. е поетът и настоящ директор на библиотеката там Петко Каневски. С днешна дата за предаването „По ръба на деня” на Дарик-Хасково той сподели спомените си за онова време. Събрахме се с Евлогиев и Капралов в музея при Иван Танчев, направихме един списък на хора, обадихме им се, събрахме се във Военния клуб, където беше нашето седалище и така- по-будните хора на града. С голямата надежда, че нещо ще се промени, ще се сбъдне, подготвихме този митинг и той де факто е втория в страната след София, разказа той. Разбира се, имаше съпротива от страна на различни инстанции, но тя не беше брутална. Никога не сме се мислили за дисиденти, в основата беше целият ентусиазъм и жар, който вложихме. Всъщност може би нашите искрени и честни пориви са били за един по-добър свят, за повече свобода, коментира с днешна дата той. И още:
„Вярно е, че сме били наивни и то безумно. Вярно е, че сме били идеалисти, в което няма нищо лошо, защото и сега България има нужда най-много от такива хора. Но нещата отидоха в другата крайност- на материята- прекалено материалистичен свят, прекалено битовизми и тъгата, болката ми, като поет и писател е, че младите хора нямат мечти, техният свят е окован в една цитадела на профанизацията, материализацията, на ерзаца, на меласа, на нестойностното… Сякаш с това изтъня и стойността на свободата, на словото, на духа! И ако нещо липсва в днешния ден, то това за мен категорично е духовното начало. Изгубим ли духа- губим всичко! Ние почваме сякаш с главата надолу- първо да хванем материята и след това да се разположим и да докажем колко много сме духовни, което е изключително плачевно, трагично и непоправимо. Просто трябва да има баланс. А не, примерно, вземаме на прицел чалгата и почваме да бием по нея. Извинявам се, ама той целият ни живот е чалга, не само политическа- във всички сфери! Във всички сфери сме ГМО: дрехите ни, храната, обноските и правилника за движение по пътищата, и всичко… Боли ме от това, че няма гражданско общество. Казваме си: абе, няма да се оправят нещата, сякаш те не зависят от нас. А тук е заровено кучето, както се казва, защото единствено и само от нас зависят. Едно общество се изгражда от личности, личностите се изграждат от стойности, тези стойности- от идеи и реализацията им. А не да казваме: няма да се оправи това общество, никога няма да се оправи…” Чуйте още ретроспекцията на Петко Каневски за ноемврийските събития от 1989 т. в приложения файл.
