Изложбата „Добро утро, хора! Добро утро, град! Градът и поетът.” проследява една съдбовна връзка, която завинаги свързва един поет с един град. Поетът е Пеньо Пенев, а градът - Димитровград. Концептуално тя свързва моменти от строителството на града, запечатани на фотографската лента, с емоционалното преживяване на „НАЧАЛОТО”, което пулсира от стиховете на поета Пеньо Пенев, свързал завинаги съдбата си с този град. Връзката е съдбовна, защото Поетът прави от този град поезия, а градът създава големия поет , който записва името си в националната ни литература наред с най-големите имена в българската поезия на ХХ век.
Изложбата включва някои от най-знаковите стихотворения на Пеньо Пенев от първата му и единствена издадена приживе на поета стихосбирка със заглавие „Добро утро, хора!”. Тя се появява през 1956 година- годината, в която се случва и най-щастливото събитие в живота на поета- раждането на неговия син Владимир. На първите й страници четем посвещението:
Посвещавам на вас
с любов и признателност,
прекрасни хора – строители
и граждани на Димитровград!
Авторът
Текстовете от тази стихосбирка, станали емблематични за „НАЧАЛОТО” на Димитровград, предлагат един емоционален прочит на историята на възникването и строителството на града в неговите първи и най-съзидателни години. Тези текстове се редуват с фотографии,запечатали строителната летопис на времето- хората и обектите, които бавно и постепенно създават облика и паметта за мястото и събитията. Именно на хората първостроители е посветена тази изложба - на тези, които прокарваха „белите пътеки”; на тези, които строиха корпусите, цеховете и комините на заводите; на тези, които изграждаха жилищните блокове, градинките, парковете; на тези, които наливаха основите през всичките тези 70 години, през които се пишеше биографията на този не толкова млад вече град. Това е изложба поезия в най-красивия смисъл на тази дума.
Изложбата ще остане за постоянно във фоайето на Дом музей „Пеньо Пенев”, за да дооформя предмузейното пространство, въвеждайки посетителя тематично и плавно в същинското експозиционно пространство на музея, пазещ спомена за Поета и Града.
Тя се състои от 47 фотографии от фондовете на Исторически музей и от личните архиви на граждани на града, допълнени с прекрасната поезия на поета Пеньо Пенев за най-романтичния период в историята на 70 годишния Димитровград.
Изложбата включва някои от най-знаковите стихотворения на Пеньо Пенев от първата му и единствена издадена приживе на поета стихосбирка със заглавие „Добро утро, хора!”. Тя се появява през 1956 година- годината, в която се случва и най-щастливото събитие в живота на поета- раждането на неговия син Владимир. На първите й страници четем посвещението:
Посвещавам на вас
с любов и признателност,
прекрасни хора – строители
и граждани на Димитровград!
Авторът
Текстовете от тази стихосбирка, станали емблематични за „НАЧАЛОТО” на Димитровград, предлагат един емоционален прочит на историята на възникването и строителството на града в неговите първи и най-съзидателни години. Тези текстове се редуват с фотографии,запечатали строителната летопис на времето- хората и обектите, които бавно и постепенно създават облика и паметта за мястото и събитията. Именно на хората първостроители е посветена тази изложба - на тези, които прокарваха „белите пътеки”; на тези, които строиха корпусите, цеховете и комините на заводите; на тези, които изграждаха жилищните блокове, градинките, парковете; на тези, които наливаха основите през всичките тези 70 години, през които се пишеше биографията на този не толкова млад вече град. Това е изложба поезия в най-красивия смисъл на тази дума.
Изложбата ще остане за постоянно във фоайето на Дом музей „Пеньо Пенев”, за да дооформя предмузейното пространство, въвеждайки посетителя тематично и плавно в същинското експозиционно пространство на музея, пазещ спомена за Поета и Града.
Тя се състои от 47 фотографии от фондовете на Исторически музей и от личните архиви на граждани на града, допълнени с прекрасната поезия на поета Пеньо Пенев за най-романтичния период в историята на 70 годишния Димитровград.
