За пета поредна година Дарик и „24 часа" стартират националното проучване „Кой е най-добрият град за живеене в България". Дните до края на януари 2012 г. са период, в който не просто класираме градовете от 1 до 27 или изследваме много внимателно всичките 28 критерия, но и обръщаме внимание на чисто субективните ни възприятия за това какво превръща един град в добър за живеене.
Тази година въвеждаме нови критерии, които (вярваме) ще помогнат да създадем още по-меродавна картина на развитието на големите български градове днес - бездомни кучета; раждания на глава от населението; живородени по градове и средна продължителност на настоящия живот на населението. Във финалната класация ще оценим и смъртността на родилки в България - важен критерий, който става все по-меродавен днес.
Съзнаваме, че е трудно да се определи точния микс от елементи, които определят качеството на живот в един град, поради което всяка година се опитваме да добяваме нови данни, за да направим още по-меродавна класация. Въвеждането на нови метрики не е самоцелно - сама така може да преценим дали един град е подходящ за първото място или не. Със сигурност ниското ниво на престъпност, икономическите показатели, възможностите за стартиране на бизнес, ефективният транспорт, услугите и добрите места за обяд/вечеря или разходка в парка са тези, които накланят везните в едната посока. Но има и други фактори, които ни помагат да се чувстваме добре на едно място и не толкова добре на друго.
Когато все пак разтворим всичките получени данни по обективните критерии на масата пред нас и започнем да обсъждаме градовете в България, в които бихме искали да живеем, стигаме до един финален извод - важно е как се чувстваме в конкретен град, какви хора живеят там, къде можем да изпием чаша вино вечер или да разходим детето си следобед. Нещо повече - никога не забравяме, че приоритет днес са възможностите, които един град създава, за да сбъднем идеите си. Ако имаме желание за малък бизнес - възможно ли е той да бъде успешен точно в този град. Ако ни хрумне да се разходим до близкото море или планина, има ли въобще такива на час път. Ако се прибираме малко по-късно от работа - има ли отворени магазини, възможности за забавления и невъзможности да бъдем нападнати или обрани. Ако се разболеем, как ще бъдем лекувани в нашият град, а не онзи на два часа път. Това са все малки и големи неща, които превръщат едни от градовете ни в любими, а други - не толкова.
Тази година в класацията сме включили 27 града: Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Добрич, Кърджали, Кюстендил, Ловеч, Монтана, Пазарджик, Перник, Плевен, Пловдив, Разград, Русе, Силистра, Сливен, София, Стара Загора, Хасково, Шумен, Ямбол, Смолян, Търговище.
Критериите, по които ще ги оценяваме/оценявате ВИЖТЕ ТУК
