В рамките на инициативата „Великденски внучета" бяха организирани работилници, в които доброволци изработиха великденски картички, сувенири и украса. Те посетиха Дома за възрастни хора с физически увреждания в кв. „Маркотея", дневните центрове за възрастни хора и за деца и младежи с увреждания, както и Дневния център за стари хора, за да им поднесат подаръците и да ги поздравят с празника Великден.
Внимание в своите домове получиха също баби и дядовци, ползващи услугите на Домашния социален патронаж в Габрово.
По време на срещата в центъра за стари хора на ул. „Ивайло"13 младите обмениха идеи и опит с по-възрастните за спазването на традициите около Великден преди и сега. Чуха се интересни истории за багренето на яйцата в миналото, когато е нямало модерни продукти, а хората са ползвали природни материали.
Тестото за козунаците от царевично брашно се замесвало в дървени нощви, а маята се правила с отвара от хмел. Подготовката за празника минавала през Велики заговезни и Лазаровден, а постът, изповедта и причастието били задължителен елемент в духовния живот на вярващите.
Младежите разказаха на своите домакини за участието си в инициативата „Приеми ме на село", при която са живели в домовете на баби и дядовци, включвайки се в традиционни дейности от селския бит. Идеята, стартирала в село Новаковци през 2013 г., намира все повече поддръжници сред млади и стари, давайки им възможност да се докоснат до същината на най-ценните български добродетели - трудолюбие, гостоприемство, любов към земята и уважение между хората.
Освен че зарадваха възрастните хора и ги заредиха с празнично настроение, великденските внучета бяха също поздравени - с авторски стихотворения, благодарности и аплодисменти.
Наученото в семейството от родители, баби и дядовци, от учители, треньори и преподаватели, от приятели, колеги в професията - е това, което предаваме на другите. В 21 век децата и младите хора знаят и умеят неща, с които предните поколения се справят по-трудно.
Солидарността между поколенията е двустранен процес - да споделяме с другите това, което знаем и можем, и да разчитаме на тях за нещата, които не знаем и не можем. Защото всеки има нужда от внимание и разбиране!
