Текстилните фабрики не са от времето на социализма
/
Регионален исторически музей Габрово
От 19 април до 31 май т.г. в Регионален исторически музей-Габрово бе представена изложбата „Габровската индустрия в снимки и любопитни факти”, посветена на 135 години от откриването на първата фабрика в Габрово и Княжество България, 90 години от Първата мострена изложба в Габрово и 70 години от национализацията.
Началото на фабрика „Бъдащност“ е поставено като малка работилница на Илия Илев с една ръчна плетачна машина през 1907 г. Постепенно, през 20-те години тя се развива като едно от големите трикотажни предприятия в Габрово и през 30-те години по асортимент можем да я сравним с появилите се по-късно текстилни комбинати.
Изгражда собствена памукопредачница, произвежда прежди, трикотаж, чорапи и конци, разполага с памукотъкачница, дърводобивно предприятие и цех за производство на дървени части и амбалаж за продукцията.
Плановете на друг известен габровски индустриалец - Кольо Конкилев, включват превръщането на фабрика „Балкан” в комбинат – производство на памучни прежди, платове, трикотаж и готово облекло за пазара. И наистина, по-късно на нейния терен се изграждат основните корпуси на ПТК „Васил Коларов“.
Кожарството – един от старите габровски занаяти
Първи, който пристъпва към цялостно механизиране и модернизиране на производството на кожите, е Йонко Ив. Калпазанов (1868-1942). В началото на 90-те години на ХІХ в. той, в съдружие с братята си, доставя първите кожарски машини в Габрово, като най-ранната е т.нар. „цепеначка“ (1892). През 1894 г. братя Калпазанови построяват нова, по-удобна работилница на ул. „Брянска”. Днес там се намира музей Дом на хумора и сатирата, в основите, на който е вградена кожарската фабрика на „Братя Ив. Калпазанови“. С инициативността на Братя Калпазанови е свързана първата обувна фабрика „Янтра“, основана през 1904 г.
Изглед към кв. Лъката и Падало с Кожарска фабрика „Бр. Ив. Калпазанови“ през 50-те години.
До 1914 г. в Габрово са създадени и работят 9 кожарски предприятия и 10 по-големи работилници, които по-късно прерастват във фабрики. Кожарите са по-малко спрямо текстилците, но по стойност на годишната продукция се нареждат на второ място. Габровската кожарска индустрия, преди Балканските войни, е първа в страната, а през 20-те години по мощност на двигателната сила е на второ място след софийската. Докато в София, Варна, Стара Загора и Русе се затварят кожарски фабрики, в Габрово се отварят нови. Три от кожарските фабрики имат собствени химически лаборатории, с които производството се поставя на научна основа. Кожарството обаче, е голям замърсител и през 1928-1929 г. са закрити всички кожарски работилници на ул. „Брянска“ и „Орловска“ край р. Янтра и изнесени в кв. „Падало“, северната зона на града.
Първата трикотажна фабрика е създадена в Габрово
Малко хора сигурно знаят, че първата фабрика за трикотажни изделия в Габрово и страната е основана през 1890 г. от Христак Хр. Момерин в съдружие с Цанко В. Дюстабанов. Оборудвана е с английски ръчни плетачни машини. Докато през 1905 г. работниците във всички габровски трикотажни фабрики са под 100, през 1925 г. само в девет от най-големите е 404, а през 1928 г. – 580 души (85 мъже и 495 жени).
На трикотажното производство голямо влияние оказва модата и предпочитанията на потребителите. Докато в началото се произвежда само вълнен трикотаж, през 20-те години се увеличава производството на фини трикотажни изделия от памук и коприна, като отговор на конкуренцията от по-развитите западни страни. Габрово е сред промишлените центрове най-големи консуматори на памук.
Съюз на габровските промишленици
Още през 1905 г. се заражда идеята за организационен живот в промишлеността и същата година се слага началото на Съюза на габровските промишленици.
През 20-те години Съюзът активизира дейността си и подема някои инициативи в защита интересите на габровската индустрия.
Наболял въпрос сред габровските кожари е безмитния внос на изрезките от кожи. С писмо от 3 февр. 1927 г. до министъра на Търговията, промишлеността и труда, министъра на Финансите и до Търговско индустриалната камара — Варна, Съюзът на габровските промишленици иска да се наложи най-голямо мито на изрезките, поради масовия им внос. Тия парчета често пъти са по-големи от 25 см. и служат за малки обувки, токове, фортове, а понякога и за големи обувки, като с това се конкурира кожарската индустрия в България.
Габрово и Сливен в конкурентна борба за привличане на инвестиции
Една от важните инициативи на Съюзът на габровските промишленици е да съдейства за пренасяне в Габрово производството на Държавните интендантски работилници в Горна баня, край София. Армията и трудовите войски имат нужда от обувки, но не може да се разчита на внос и на занаятчийското производство. Правителството решава да построи нова фабрика за обувки и войнишко облекло, която да замести Държавните интендантски работилници край София. Габрово и Сливен повеждат борба, къде да бъде построена фабриката. Габровци надделяват, защото предоставят обширно място в местността Енева ливада, зад жп моста. Ген. Димитър Н. Попминков (1886-1940), началник на Дирекцията на трудовата повинност, по произход габровец, одобрява мястото и нарежда строежът на фабриката да започне в Габрово. Военната обущаро-шивашка фабрика започва да работи през 1939 г. След години там е изграден обувен завод „Сърп и чук“, по-късно „Рекорд“.
Една интересна инициатива за реклама на габровското производство
През 1936 г. Габровската градска община решава да организира „Гостоприемна седмица“ („Евтина седмица“) в периода 15-22 март 1936 г. Целта е да се привлекат посетители, гости на града, които са и потенциални клиенти за разнообразната промишлена продукция. Това е реклама на Габрово (тогава наричана пропаганда), като стопански и индустриален център, станал вече известен с името „Българският Манчестър“.
За събитието организационният комитет „ГОСТОПРИЕМНО ГАБРОВО“ привлича: Министерството на ЖП транспорта – Главна дирекция на железниците и пристанищата - Бюро за международен туризъм и пропаганда, Съюзът на габровските индустриалци, Общото търговско сдружение, Общото занаятчийско сдружение в Габрово и дори началника на гарнизона във В. Търново, който трябва да осигури духова музика.
Може да се каже, че по време на „Гостоприемната седмица“ в Габрово се развива своеобразен индустриален туризъм.
В програмата на „Гостоприемната седмица“ са включени: посрещане на гостите с музика на гарата, посещения на централата на ВС „Грамадата“, на по-интересните текстилни и кожарски фабрики, демонстрация на изработването на луксозни чанти и пр. Отправена е молба към индустриалците да пускат гостите, които пожелаят да разгледат производството в самите фабрики, „за да можем с това да манифестираме силата и величието на индустриално Габрово – гордостта на родната индустрия“. Ангажирани са и съдържателите на гостилници, ресторанти и хотели, които правят 20% намаление от цените по време на „седмицата“. В пансиона към Девическия манастир са подготвени легла за гостите, които ще посетят Габрово, но с уточнението „само за госпожи и госпожици“.
Автор: Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ-Габрово Редактор: Тихомир Църов
