Снимка:
/
Общ изглед от манастира и местността Сокола
„Сред глухите недра на Стара-планина, сред чаровните балкански зелени самотии, в една от най-разкошните гънки на северния склон на тая планина е кацнал, недалеко от изворите на кристалния Етър, Соколският манастир. Кацнал със своите чардаци и с блестящето на слънцето кубе, между зелени гористи висоти, над един дълбок дол, пълен с вечния шум на реката, той приветливо и радостно се изпречва в зеления си фон пред пленения поглед на поклонника, който иде по върлия път откъм Габрово да го посети.“
Така Иван Вазов описва в неповторимия си стил Соколския манастир край Габрово и на тази част от Стара планина, която го приютява преди повече от 180 години.
През 1832 г. от Троянския манастир идват йеромонах Агапий и архимандрит Йосиф и се заселват в местността „Сокола“ на скална тераса при Соколската пещера. По-късно Йосиф става известен под името дядо Йосиф Соколски.
В манастирската кондика, изгоряла през 1926 г., е записано: „Беше пък тая стена отначало за човеците непроходима и незнайна. Пред пещерата беше толкова мястото пространно, колкото 10 стъпки или крачки. И дойдохме от манастира Троянски аз архимандрит Йосиф, и аз йеромонах Агапий, и поселихме се тук пред пещерата“.
Те си правят килия от дърво, изсичат скалата, защото мястото пред пещерата е тясно, и започват строеж на малка църква, която през януари 1833 г. е готова.
Известно е, че по това време османското правителство трудно издава разрешения (фермани) за строеж на църкви. Трябва да се докаже, че на мястото преди е съществувала стара църква или манастир, разрушени по различни причини. За да получи разрешение от турските власти за постройката на църквата, дядо Йосиф Соколски си служи с хитрост: запалва буен огън и обгаря пещерната скала, а в самата пещера, в ляво от входа й, поставя в ниша грубо изсечена върху плоча каменна икона на св. Богородица. С това той успява да убеди местната турска администрация, че на същото място е имало и по-рано манастир, който бил опожарен. Архимандрит Йосиф успява да издейства и два фермана от султанското правителство за новооснования манастир.
Първият е издаден на 1 август 1833 г. и е адресиран до кадията в Търново – да не се пречи на религиозните обреди на християните в Габрово от държавните чиновници, т.е. да не се изнудват за пари.
Вторият ферман е от 15 август 1833 г. също до търновския кадия. Смисълът му е да не се пречи и да не се угнетява свещеническата къща на Соколския баир в Балкана, над село Габрово, подведомствена на Търновския митрополит Иларион, с което фактически се признава съществуването на манастира. По този начин, той се снабдява с два султански фермана с печата на султан Махмуд ІІ, които го предпазват от произволите на турската администрация.
Старата пещерна олтарна абсида от първата манастирска църквица.
Към двамата монаси се присъединяват селяни от околните села Етъра и Нова махала. Те предлагат да се построи нов, голям и хубав манастир, като обещават материална подкрепа и труд. Най-активни са етърските и новомахленски ковачи със своите калфи и чираци. Те допълнително разчистват скалата и разширяват мястото пред пещерата до размери 40 на 20 метра. Малката дървена църквица е съборена и през март 1834 г. започва градеж на нова каменна църква, която е завършена през август същата година, само за пет месеца.
Създаването на манастирския храм и целия манастир се дължи на организирания труд на жителите от околните села и колиби, които работят денонощно, без никакво заплащане.
Църквата е изградена от местен бигорен камък. По план тя е кръстокуполна с размери: 13 метра дължина, 8,30 метра ширина и около 7 метра височина. Над покрива, покрит с големи каменни плочи, се издига внушителен купол, поставен на многостенен барабан. Външните стени на храма са разнообразени с множество декоративни ниши, почти достигащи подпокривния корниз. По външната украса са използвани различни хералдически елементи: двуглав орел – герб на Цариградската патриаршия и друг двуглав орел – гербът на Русия, над него корона с кръст, под него два други кръста. Те символизират, че българският народ е православен и се надява да бъде освободен от Русия.
Освещаването на каменната църква и новооснования манастир става тържествено на храмовия празник Голяма Богородица – 15 август 1834 г. от тогавашния Търновски митрополит Иларион Критски.
Според манастирската кондика 110 души габровци записват дарения за построяването на новата църква – от 25 до 1000 гроша, други подаряват имоти – ниви, гори, домашни животни, богослужебни книги и църковна утвар. През 1863 г. са събрани волни пожертвования 2794 гроша от габровски граждани и от населението край манастира за покриване пода на църквата с плочи. Използван е мрамор, докаран от връх Бузлуджа.
Вътрешно църквата е само варосана и остава без стенописна украса, за каквато няма нито време, нито средства - до 1862 г. Иконостасът е обикновена дървена изработка, а иконите по него са сборни. Те са рисувани от тревненски зографи, а иконата на св. Богородица Троеручица се почита като чудотворна. През 1862 г. църквата е частично изографисана от поп Павел и синът му Никола Попович от с. Шипка. Стенописната украса е с доста опростен характер, в ярки, разнообразни и контрастни цветове. Двамата иконописци рисуват и част от новите олтарни икони. По-късно отделни икони рисува и габровският живописец Христо Цокев. Той е автор на храмовата икона „Успение Пресвета Богородица“, положена на малък дървен иконостас.
При своето съществуване манастирът е свидетел на не едно историческо събитие. Архимандрит Йосиф Соколски е радетел за българската просвета и прави всичко възможно за нейното разпространение. За тази цел, след основаването на Габровския Соколски манастир, той отваря в него през 1835 г. училище за момчетата от околията. Там, през учебната 1836/1837 г. преподава народния будител архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели, приятел на игумена. По-късно Йосиф Соколски замисля откриването на духовна семинария в манастира, но не успява да осъществи тази идея. През 1856 г. тук намират убежище и подслон четниците на капитан Дядо Никола, а през 1876 г. се събира Габровската чета на Цанко Дюстабанов и полага клетва. По време на Руско-турската война (1877-1878) монасите посрещат гостоприемно руските войници и офицери.
От 1959 г. Соколският манастир става девически, когато след разрушаването на девическия манастир „Св. Благовещение“ в Габрово, се налага монахините от разрушения манастир да се преместят в него. През 1971 г., с разпореждане на Министерския съвет е обявен за паметник на културата от архитектурно-историческо значение.
Архимандрит Йосиф Соколски (ок. 1786-1879), ръкоположен от папа Пий ІХ за архиепископ на Българската униатска църква, 2 апр. 1861 г.
Църквата „Успение Пресвятия Богородици” на Соколския манастир край Габрово е декларирана като художествен паметник на културата от 3 ноември 1973 г. Това обхваща 25 стенописни сцени и 35 фигури, резбата на царските двери, венчилка, 9 царски икони, един рисуван и два резбовани проскинитария.
От 1972 г. започва цялостен ремонт и реставрация на Соколския манастир, който продължава с прекъсвания до 90-те години. Сградите му са ремонтирани и приведени в архитектурен вид съответстващ на епохата, през която е изграден и съществува. Изградено е съвременно електрифициране и водоснабдяване. Извършена е реставрация и консервация на църквата и църковните стенописи, което спира тяхното разрушаване.
Днес манастирът се посещава ежегодно от хиляди туристи и поклонници.
Църквата на манастира „Успение Пресвятия Богородици”.
Автор: Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово
