Спасовден
Спасовден / Етнографски музей на открито Етър
Спасовден, 6 юни, входът в музей „Етър" е свободен  
Възнесение Господне, Възнесение Христово или Спасовден е християнски празник. Той празнува  момента, когато Исус Христос се възкачва на небето. Празникът е 40 дни след Възкресението. „Спасовден“ етимологически е свързан с думата спасение. Винаги се пада в четвъртък и е последният от седемте Велики четвъртъка. Дотогава традицията изисква  всички да се поздравяват с „Христос воскресе“.

Вярва се, че колкото хора са умрели през годината, духовете им свободно ходят на земята до Спасовден. Тогава господ ги прибира при себе си. Затова в събота след  него се отбелязва спасовската, наречена още Черешова задушница, на която освен хляб и жито, за помен на умрелите се раздава и от първите череши.

Спасовден се почита против градушка и гръмотевици. Строго се спазват забрани да не се удря и чука, да не се пипа бяла вълна, бяла дреха, да не се работи земеделска работа, да не се бие дете и животно.

В народните вярвания нощта срещу Спасовден е лечебна и болните ходят за росен. Точно тогава цъфти тази билка, която помага на болни и недъгави да оздравеят. Още от вечерта се приготвя пита хляб, варена кокошка и шише вино, завити в червен месал. След залез слънце болният и  неговият придружител заминават за росеновата ливада, за да пренощуват там. Болният ляга на бяла постеля, завива се с бяла завивка, а до главата му се поставя  паница с мълчана вода и приготвената храна. В полунощ невидими същества идват да оберат росена и помагат на болния да оздравее. На сутринта гледат какво има в паницата. Ако е паднала тревичка или мушичка – на оздравяване е, ако има пръст или камъче – на смърт е.  Когато се стане от постелята нищо не се прибира, всичко се оставя на място и без да се обръща назад, се тръгва към къщи. Вярва се, че болестта остава там. Често този ритуал се използва от бездетни жени, за да заченат. В една патриархална култура  ако едно семейство няма потомство, се счита за голямо нещастие и се прави, за да бъде преодоляно.

Със Спасовден се свързва и произходът на израза „Те ти, булка, Спасовден“, който е обвит в мистерия. Всеки регион в България обаче има своя версия на това, кога е споменат за първи път. Задължително носи еротичен привкус, дори в повечето случаи разказът е директен. Причината е в народното вярване, че на Спасовден се лекува женското безплодие и тогава булките е можело да бъдат интимни с различни мъже без това да се брои за изневяра. Изразът се използва и до ден днешен с ирония, когато някой е изненадан от необикновена ситуация.

В наши дни Спасовден се празнува като професионален празник на шофьори, хлебари и сладкари. На празника в някои градове се провеждат ретро паради със стари автомобили. Спас, Спаска и техните производни имат имен ден.