Изложбата „Мъжки времена” се открива в музей „Етър” на 31 май. Куратор е Румяна Денчева, която от години изследва социалните характеристики на българското общество в миналото.
Уредникът Румяна Денчева
Как една съвременна жена успява да вникне в света на мъжете и да го представи по любопитен начин за широката публика?
Като се опита и успее да го разбере. И приеме фактите такива, каквито са. Мъжете и жените са двете части на едно цяло. Жена ражда момчето, жена го прави мъж, жена ражда децата му и накрая, предвид статистиката за нашите географски ширини, го изпраща в последния му път. Хората са казали: „Жена мъж прави, жена мъж разваля”. От древността светът на човека е разделен на две – мъжки и женски. Диференцирани са трудът, облекло, игрите, възпитанието, личните и обществени задължения, мястото и ролята на отделния индивид в социума. От роденото мъжко отроче се очаква отговорност, сила – физическа и на характера, работоспособност, издръжливост, здрав разум, грижовност, умения в професионален и сръчности в битова. Думите юнак, колега, учен, длъжностите в държавната и местна администрация, съдебната система, строителството и техниката, научните степени и титли, военните и полицейски чинове, и пр. нямат женски род. Това са професии с гарантирано мъжко присъствие, изискващи напорист, състезателен дух, упоритост, самоувереност, лидерство, техническа грамотност и умения, по-добра ориентация, поемане на риск, изследователски дух, достойнство, воля, доблест. Всяко време ражда мъжете, които са му нужни.
Мъжът сякаш има водеща роля в българското общество през периода, за който говорим!
В традиционното българско семейство мъжката челяд е по-желана и очаквана. Момчето ще продължи името на рода, то ще гледа родителите си, на него разчита семейството при неблагоприятни житейски ситуации. Момчето е изпращано да се учи на четмо и писмо или занаят, то продължава да „върти” семейния дюкян и наследява бащиният имот, то става „дирекът” на къщата. Когато се съобщава за раждане на нов член в семейството се казва: „Булката доби дете”, ако се е родило момче, или „Булката доби момиче”. До началото на ХХ в. от раждането до 6-7-годишна възраст на децата няма полова диференциация в облеклото на момичетата и момчетата. Гащите са определяща част за мъжкото облекло и често се идентифицират със самия мъж. В културата ни са се запазили и до днес изрази като „Мъж, гащи връзва” и „Мъжки гащи на плет да ги видиш, поклони им се”, които показват значимостта на мъжа в един патриархален свят.
В изложбата „Мъжки свят” представяте и ролята на силния пол за защита на Отечеството.
От века мъжът е защитник на отечеството - семейството, народа и земята си. Това е дълг и чест за всеки българин и предателството към тях е най-тежко престъпление. Мъж, който не е ходил в казарма не е мъж, казва народът. И ако до Освобождението критерий за порастване и време за задомяване е коледуването, след това войниклъкът е условието за годност и влизане в групата на мъжете. След всяка война следва мир. А мирът е любов, семейство, деца. С или без казарма, усетил се пораснал, взел „хляба” в ръцете си, младежът се замисля за своя фамилия. И тръгва ергенът по хора и вечеринки да се огледа за подходящо момиче с добро име и от заможен род, надарено с хубост и кротост, с трудолюбие и здравомислие. Ако момъкът е гражданин и интелигент, шармантната госпожица трябва:
„ да бъде хубавица, да знае да чете,
да знае кой бе Шекспир, кой Шилер, кой Гьоте.
От танци да разбира, да пее от сърце,
пианото да плаче под нейните ръце!”
И като намери (или му намерят) подходящо момиче, младежът се жени, става глава на семейство, нагърбва се с издръжката му и със строеж на къща, която жена му да направи дом, за да растат потомците им.
Времето минава, това се отразява върху всеки човек. Посетителите на изложбата могат да видят и мъжете в тяхната преклонна възрастта.
Докато имат сили, мъжете работят. Дори в старост, когато са се спрели вкъщи, те все нещо правят, ако не за нуждите на семейството, то на полза роду. А когато съвсем им се стегне душата, излизат да се видят с наборите и в кръчмата или в бръснарницата до тъмно се припомнят случки от ергенлъка и казармата, бистри се политиката, одумва се управата. И се жали за младост и сила мъжка.
