Сред оригиналните извори за реконструкция на историческото ни минало са приписките - кратки ръкописни текстове и бележки, вметнати в старите, останали от отминали времена книги. Те съществуват още от епохата на Ранното средновековие. В България се появяват почти едновременно с раждането на българската ръкописна книга през IХ в. Но разцветът на т. нар. „припискарство“ в българската книжнина или засилването на необходимостта да се оставят кратки текстове върху ръкописите и първите богослужебни книги, е след падането на България под османска власт и особено през периода на Българското възраждане.                                                                          

Повече от 500 заглавия са съхранявани в РИМ-Габрово – единични или в  конволют (подвързани) книжни тела, издадени през ХVII – ХVIII в. и основно в периода след 1806 г., когато се появява „Неделника” (първата печатна книга на новобългарски език) на Софроний Врачански, до към края на 90-те години на ХIХ в. Корпусът от възрожденски издания включва не само заглавия различни по време, място на издаване и автори, но и книги с различно съдържание – учебници и учебни помагала, художествена, историческа, правна, нравоучителна, богослужебна и житийна литература, речници и разговорници, календари, периодични издания - вестници и списания.                 

Изложбата „Ръкописи и книжовна традиция” е нещо, което не бива да пропускате (СНИМКИ)

Стабилното икономическо развитие на Габрово е предпоставка не само за реализирането на книжовна дейност, но и за  опазването и утвърждаването на традиционната книжнина.  Книгите се явяват материалната база, основният носител на приписките. Те са нещо прибавено към текста на дадена книга, независимо от кого, кога и с каква цел.  Като кратки текстове са вписвани по различни места в книгата (обикновено в края, в не редки случаи и в началото). Но практиката илюстрира, че те са вписвани навсякъде, където авторите са намирали свободно място – по вътрешните страни на кориците, по белите полета на страниците. В някои от книгите има само по една, а в други по няколко приписки, изписани понякога от различни лица. Разчитането, систематизирането на масива от приписки е бавна, но интересна работа.
 

Трудностите са породени от факта, че някои са накъсани, изписаните с молив са избелели,  с мастило са също поизбелели или заличени от овлажняване на хартията, а има и задрасквания. В много от случаите текстовете са неясни, трудно четливи, тъй като са написани с лош почерк. Използването на остарели, диалектни думи, турцизми, русизми, на заемки от църковно-славянския език, неголямата грамотност на част от хроникьорите също затрудняват в известен смисъл работата върху тях. Структурата на възрожденската приписка зависи от книжовната подготовка на припискарите. В повечето случаи те са основно духовници, едва през ХVIII в. се появяват и светски лица, които в следващото столетие са основните автори на приписки. С увеличаване броя на светските училища в българските земи, създадени по примера на Габровското, все повече нарастват припискарите - представители на учителското и ученическо съсловия, както и на дейци от различни области, преминали през обучението на  габровската просветна школа.                              
 

Ръкописи на руски, гръцки, иврит, старотурски, арабски и старобългарски

По своето съдържание приписките се отнасят за неща от конкретния домашен, стопански, природен и  обществен живот. Освен сведения за различни случки и събития, съдържанието им дава познания за мирогледа на българина в дадено време. Често пъти книгите служат като записни  – т. е. за отбелязване даването на заеми, залагането на вещи или за реализирани откупки и продажби. Съдържат се и топографски и етнографски сведения – като местни имена, данни от народната медицина, много често рецепти за различни болести, със сведения за материалните и икономически условия на конкретното време.         

Относно компонента време обикновено е посочена само годината – „в лето” или на турски „сене”, но при някои също и месеца, и деня. Датата стои или в началото, или по-често в края на приписния текст. Но има и много недатирани приписки. Мястото – указва къде са носени или ползвани книгите, както и откъде е техният собственик или дарител. Личните имена в приписките са извънредно много. Записвани са най-различни, с упоменаване или не на занятието. Времето и мястото на създаването на приписките обогатяват съдържанието им. Данните за самите книги (къде са писани, подвързвани, подарени ли са, от кого са четени или пренесени от едно място на друго) също дообогатяват характеристиката на приписката.                                                                                 

Представят фототипно издание със собственоръчни записки на д-р Петър Цончев - историограф и дарител 

Според своето съдържание приписките могат да се типологизират в няколко групи – за притежание (собственост), дарителски, семейни хроники, природни явления, покупко-продажби, рецепти, исторически събития и личности, мъдрости, с текстове от учебници или богослужебни книги и  други, които не могат да се отнесат към никоя от посочените категории. Сред информацията на няколко нива значимо място заемат приписките, които идентифицират личността и личностното присъствие. Множество са знаците върху белите полета за притежание – с категорично документиращ автограф или лаконичното „Тази книга е на…“, „Из книгите на …“, както и на лични и фирмени графични знаци, които също илюстрират  собственост. Сред имената, записали се като притежатели, са не само личности, известни  с приноса си в стопанския, културен и обществен живот на Габрово, но  и не габровци, предимно ученици от Габровското класно мъжко и девическо училище, впоследствие от Габровската мъжка гимназия или Девическата петокласна гимназия. Притежатели са и институции като Етърското и Божанското читалища, църквите „Св. Иван Рилски“ в с. Бичкинята (дн. квартал на Габрово) и „Св. Атанасий“ в с. Жълтеш, Габровско, Ученическото дружество, Габровското училище и Габровската реална гимназия.                                                                                                                                                       

Удостоверяването за принадлежност може да се илюстрира и чрез приписки за покупка. При тях задължително са  посочени името на купувача и  цената, при някои датата (кога) и мястото (къде) на закупуване или на местоживеене. Интересна практика, която се установява от приписките е преминаването на собствеността от едно лице на друго. По- голямата част от приписките за собственост са датирани  с посочване не само на годината, но и на деня, и на  месеца, което им придава документална стойност. Най-ранната фиксирана датировка е от 1791 г., а най-късно датираната приписка  е от 1927 г.                       
 

Следващата група приписки, които са  по-значими по брой, това са дарителските. Според съдържанието им даренията на книги са извършвани „в знак на любов и памят”, „за отличие” на годишните изпитания, „в знак на насърчение за осъществяване на предприетата цел”, „в знак на почитание, за прилежание и достойнство” или просто  дарението е  заради ценността на книгата като подарък. А сред дарителите се открояват както обикновени представители на възрожденското габровско общество, институции - Габровското училище, Училищното настоятелство, Българското книжовно дружество в Браила, така и много известни не само  габровци, но и българи с принос в националната ни история.                                                                                                                                             

Откриваме  наличие на множество имена. Записвани най-често върху богослужебни книги, те се свързват с помен на починали,  които са отбелязвани само с личните им имена. Срещат се имена и на длъжници, на търговски партньори.  Наред с имената на притежателите или дарителите, тяхното използване е възможност за определяне на традицията в именната система в Габровския край, за която намираме  потвърждение при изследванията на д-р П. Цончев.                                                                                

Семейните хроники или приписките с данни за личността (обикновено на припискаря), за семейството, рода му, са също сред най-често срещаните върху страниците на старопечатните книги. Обикновено събитията, които се хроникират са раждания, смърти или сватби на близки родственци. Тези приписки се превръщат в своеобразни летописи, защото при тях задължително се датира факта с посочване дори на деня от седмицата и конкретния час.                                                                                               

Лаконичното и конкретно излагане на факти откриваме в приписки, засягащи не само кръга на семейната, родова летопис, но и на обществената, политическа история с регионално и национално значение. Напр. за направата на мост над река Козещица (ляв приток на р. Янтра) и ктиторите, подпомогнали за неговото съграждане; Опълченецът и учител Недко Стойков  е записал важен момент от своята житиепис, но свързан със значимо събитие  от националната ни история – участието си като доброволец в Българското опълчение по време на Освободителната руско-турска война. Eдна любопитна по съдържание приписка, хроникира събитие, което не е пряко свързано с местната история - тя   отразява момент от анархията в Делиормана, предизвикана от борбите  за преразпределение на местното влияние и власт. Вероятните причини за създаването на тази приписка са търговските връзки на габровци с района на Делиормана, както и въвличането на Габрово и Габровския край в конфликтите и отцепническите борби за власт. Самото Габрово  е опожарено през декември 1798 г. от войските на Капудан Хюсеин паша. Събитие, което в средата на 1801 г. (времето, датирано според приписния текст) все още не е изживяно напълно от населението и съвсем естествено случилото се в Делиормана да заинтригува автора на приписката.                                                       

Друга тематика, която откриваме в съдържанието на приписките, са природните явления. Въпреки масовото им регистриране върху страниците на старопечатните книги, са констатирани само две, свързани със снеговалеж. Интересни са  и приписките за рецепти, защото предлагат достатъчно любопитен материал за етнографски изследвания не само върху бита на габровеца, но и с данни за използваните остарели думи и турцизми. По своето съдържание са за варене на маджун, за боядисване на прежда, за лекуване на главоболие и кашлица. Просветеният габровец е записвал върху страниците на книгите и любопитни мъдри мисли, които е черпел от живота („Нравствено е онова що е праведно и истинско, и научно“) или е пресъздавал народни умотворения („Дали са Зора довърши или са две нощи смесиха“), или той  е достигал до тях чрез съприкосновение с духовното, чрез упованието в Бога („За вярата и надеждата нема по яка и силна работа от истинната вяра и [на]дежда на Бога: защото вярата и надеждата са майка на сичките добрини…”.                         

Видовото разнообразие на приписките се допълва от примитивните рисунки, редовете от граматически упражнения, изписаната седмична учебна програма,  възстановените липсващи части от титулни страници и пасажи от текста. Като „историческа категория“, приписките  възникват в определени условия, развиват се съобразно обстоятелствата и потребностите и при промяната на историческото време постепенно се изживяват. Тяхното създаване се подхранва както от всекидневния живот на българина, така и от стремежа му да съхрани и най-малката информация за своето време, семеен кръг, личностно развитие и тя да бъде ползвана от съвременниците и потомците му.                               
 
Даниела Цонева, уредник в РИМ - Габрово