На 31 март в ЕМО „Етър” ще има две възстановки, свързани Лазаровден – първата започва в 11:30, а втората в 13:30 часа. Девойките, които бяха включени в „Училище за лазарки” ще пресъздадат обичаите, характерни за този голям празник.
На самия празник момичетата са облечени в автентични габровски носии, носят венци на главите си и кошници, украсени с цветя.
Пред посетители на музея те минават и благославят със своите песни и танци къщите в етърската занаятчийска чаршия, а майсторите занаятчии стават неизменна част от празника, влизайки в ролята си на стопани на къщите. За проявеното усърдие в празничния ден лазарките получават „Уверително” за това, че вече са моми и могат да се задомят. Лазарките са момичета на възраст, която им позволява да се омъжат.
Където минат лазарките, след тях върви плодородието
Лазаровден е един от най-обичаните пролетни момински празници. Винаги е една седмица преди Великден, в събота. В българската традиция мома, която не е лазарувала, няма право да се ожени. От този момент придобива нов социален статус, вече публично може да се момее, да се хваща на хорото, да се гизди и т.н. Вярва се, че лазарките играят за берекет. Пропуснат ли някоя къща, в нея не влиза нито имането, нито късметът. Затова те обхождат и пеят из цялото селище и влизат във всяка къща. Пропускат само дом с покойник до една година. Смята се, че където минат лазарките, след тях върви плодородието.
За празника са характерни три обредни момента – лазаруването, избирането на кумица т.нар. кумичене и обредния танц буенек. И трите са свързани с прехода от моминство към любовта и задомяването. Пеят различни песни за членове на семейството. Биват дарявани задължително с яйца, но и с брашно, плодове и други. Колкото по-пълна е лазарската кошница, толкова по-голямо ще е плодородието.
Последно от лазарските обичаи се изпълнява кумичене. В някои краища на страната това се случва в деня след Лазаровден – Цветница или Връбница, но е общоприето да се прави веднага след лазаруването. Лазарувалите моми отиват на реката и пускат по течението приготвените венчета от върбови клонки и цветя. Чието венче излезе най-напред, тази мома става кумица (кръстница). Тя е най-главната и води лазарките на следващата година, оказва и се почит, на места дори „говеят”, мълчат, пред нея до третия ден на Великден. Тогава тя кани всички лазарки в дома си, гощава ги с баница и червени яйца, символично им прощава за всичко и те отново и проговарят. Някъде се приготвя и специален обреден хляб наречен „кукла” (има формата на дете). От него също се пуска в реката.
След кумиченето всички отиват в дома на новоизбраната кумица. Слага се обща постна трапеза. Опасва се кръстът с върбови клонки, за да не боли по време на тежката работа на нивата. Връзват се люлки и първо се люлее кумицата, после всички останали. Всички моменти от обичая се придружават от съответните обредни песни с любовен характер.
Припевка за празника:
Цъфнало е кокиче
в Златкина градина,
вечер го Златка полива,
сутрин го Стамен обира.
