Името на Васил Карагьозов е свързано с възхода на индустрията в Габрово
/
Регионален исторически музей Габрово
През 2018-та се навършват 80 години от смъртта на Васил Карагьозов - виден габровски стопански, просветен и обществен деец. Неговото име се свързва с поставянето основите на възхода на индустриално Габрово в периода от 80-те години на XIX век до 30-те години на XX век. Като директор на фабрика „Ив. К. Калпазанов“ има големи заслуги за развитието и оформянето на Габрово като център на текстилната промишленост.
С приноса си за стопанския подем и социалния живот на страната В. Карагьозов получава много отличия – медал за заслуги към обществото, медал за граждански заслуги, медал за принос към държавата, ордени за граждански заслуги.
Във връзка с годишнината от смъртта му за културна ценност на месец април в РИМ-Габрово е обявено едно от ценните наградни отличия, които притежава музеят в своите фондове - орден „Меджидие“.
Меджидие или Mesidiye Nisani е османски орден, който е учреден през 1852 година от султан Абдул Меджид I. През годините, паралелно с орден Османие, той се превръща в едно от значимите отличия на Османската империя.
Васил Карагьозов
Орденът има 5 степени. С него са награждавани предимно турски граждани, но също така и чуждестранни дипломати. Първа и втора степен на ордена са с кръстосани саби и се дават за военни заслуги.
Днес те имат висока колекционерска стойност, тъй като са изключително редки. В брой 1094-ти на вестник „Дунав“ от 8 август 1876 година са публикувани имената на трима габровци, наградени с орден „Меджидие“ – Денчо Видинлиев – син на габровския чорбаджия Илия Видинлиев, който е удостоен с IV степен, гайтанджията Георги Хесапчиев и търговецът Христо Манафов – с V степен.
Заедно с други габровски първенци те съдействат за спасяването на Габрово от опожаряване след въстанието от 1876 г., като изготвят молба (махзар) до Фазлъ паша (командир на Дунавската турска армия), пристигнал в града на 11 май за умиротворяване на района. Видните габровци го молят да запази Габрово, като предлагат да откупят спокойствието и живота на населението срещу заплащане на 25 000 гроша.
През 1895 г. великият везир на Турция посещава Княжеството и награждава с ордена Васил Карагьозов, както и други двама български индустриалци.
Орденът, който се съхранява в РИМ – Габрово, представлява седемлъчна сребърна звезда, която има златен медальон със султанската тугра на Абдул Меджид I (1823 - 1861 г.).
Тугрите са уникални и индивидуални за всеки един от османските владетели. Представляват калиграфски печат, който замества подписа на султана. Използвани са за узаконяване на султанските фермани. Султанските тугри включват пълното име на султана и неговата титла, изписани на османотурски език.
В червен емайлиран кръг, около туграта на султана, е написано "Усърдие. Преданост. Лоялност". Между отделните лъчи на звездата има малки звезди и полумесеци. Държачът на лентата е във формата на полумесец, с прикрепена към него звезда. Лентата е червена, с две успоредни зелени ивици по края и с розетка в средата.
Известни българи, получили орден „Меджидие“, са Уста Кольо Фичето – видният възрожденски майстор-строител, награден през 1867 г. генерал-лейтенант Стою Брадистилов, участник в Балканската война (1912 г. – 1913 г.), генерал Данаил Николаев – български офицер от пехотата, по- известен като „Патриархът на българската войска“ и др.
Към настоящият момент орденът е със статут на преустановено награждаване. За последно е присъждан през 1922 г.
