Хандбал
Хандбал / Георги Николов, ХК „Чардафон“
Вярвам, че хандбалът в България има бъдеще и това бъдеще са децата!

Георги Николов е роден 10.07.1985 г. в София. Семейството му заминава за Португалия, когато е на 3 г. и 20 години от живота му преминават там. Придобива висше образование специалност „Информационни системи и технологии“ в "Универсидад до Миню" (Universidade do Minho) - Португалия.

Любовта към хандбала Георги наследява от своя баща Димитър Николов – един от най-добрите хандбалисти на България през 80-те. На 8-годишна възраст започва в хандбалната школа на Xico Andebol, Португалия. На 16 става вицешампион на Португалия с отбора на CCR Fermentões, където играе до 18-годишен при юношите и при мъжете. Печели Купата на Португалия с мъжкия отбор на Xico през 2005 и има възможността да играе срещу професионалните хандбални отбори на ABC, Sporting, Porto, Benfica, Madeira S.A.D. Георги дори е на път да стане част от  националния отбор по хандбал на Португалия, но това което го спира е липсата на португалско гражданство към онзи момент.

Заради многобройните контузии Николов решава да се откаже от хандбалната си кариера, когато преди 3 години го канят в ХК „Чардафон“ за създаването на мъжки отбор, който да мотивира децата да играят хандбал. Каузата веднага го спечелва и вече три години Жоро е един от ключовите играчи на ХК „Чардафон“, който освен, че искрено се забавлява, когато излезе на хандбалната арена, има водеща роля за успешната организация на играчите на терена.

Хандбал
Георги Николов, ХК „Чардафон“

България или Португалия? Къде е по-добре да играеш хандбал? А да живееш?

България и Португалия! И двете държави са ми на сърце. Тук съм роден, 20 години живях в Португалия - там се изградих като играч и като човек. От 10 години вече съм в България и се чувствам много добре, а уж дойдох за едно лято. Обичам родината си! За Хандбала - просто не може да се сравнява. Много е тъжно, имайки предвид, че преди 35 г. баща ми Димитър Николов и някои от съотборниците му от националния отбор отидоха в Португалия буквално да ги учат как се играе хандбал… От тогава португалците не спират развитието си и вече имат свои играчи в топ отбори във френското, полското и испанското първенство. От друга страна в България развитието е минимално. Няма инфраструктура и няма средства, които да се инвестира в отбори/школи и да се популяризира този уникален спорт сред децата. А без деца, няма и бъдеще! 

С какво хандбалът е по-добър от останалите отборни спортове?

Много хора, които не знаят какво е хандбал, го определят като "футбол с ръце". Но не е толкова просто! За мен хандбалът е комбинация от футбол, баскетбол, волейбол и дори ръгби… Уникално комплексен спорт! Разкажи ни какво е усещането, когато излезеш на терена и чуеш първия съдийски сигнал? "It's showtime!" Хахаха Така е! Играя хандбал, защото се забавлявам! Когато спре това усещане, ще спра и да играя.

6-годишно дете те пита дали  Дядо Коледа наистина съществува. Какво ще му отговориш?

Да! Децата трябва да вярват в хубави неща, да мечтаят... ще имат много време да опознаят реалността на света.Смело мога да заявя, че чувствам съотборниците и ръководството като семейство. 
 
Какво е необходимо, за да бъде спечелен един хандбален мач?

Освен технически и физически качества, най-важното е да има отборен дух, всяка минута да даваш всичко от себе си в името на отбора. От хандбала се раждат приятелства за цял живот, когато в един отбор отношенията са приятелски и отбора е сплотен, става много трудно за съперника! 
 
Защо един софиянец избра да играе за Габрово? Какво е ХК „Чардафон“ за теб?

Аз лично, бях приключил с хандбалната си кариера, поради многобройните контузии. Когато се свързаха с мен и ми обясниха, че се прави отбор с цел да помогнем на момчетата от школата и да мотивираме децата да играят хандбал, веднага приех! Сега съм в "Чардафон" за трети сезон и виждам все повече и повече деца да идват в залата и това ни прави всички много горди! Очарован съм от хората и от града!

До колко е важна подкрепата на публиката за резултата от мача?

Много! Публиката може да спечели мача!

Какво или кой те вдъхновява?

Баща ми е човекът, заради когото започнах да играя хандбал - не защото той ме караше, а просто исках да съм като него! Е, дори не се и доближавам до него с хандбални качества, но мисля, че човешките съм ги наследил! Майка ми и сестра ми, извън хандбала, също винаги са ми били пример за подражание! 

Какво означава за теб цифрата 3? Защо номерът, с който играеш е толкова важен?

3 е номерът, с който  преди години е играл моят  баща Димитър Николов – един  от най-добрите хандбалисти в България и „майстор на спорта“ през 1980 г. (*б.р. за да бъдеш носител на тази титла трябва за 3 последователни години най-малко 2 пъти да станеш шампион или шампион и носител на купата). Неговата хандбална кариера започва в ЦСКА през 1969 г. като в периода 1970-1975 г. отборът 5 пъти е носител на републиканската шампионска титла при юношите. До 1987 г. мъжкият тим на ЦСКА, от който е част и моят баща, печели 7 пъти шампионската титла и шест пъти националната купа. През ’87 баща ми поема и капитанската лента в ЦСКА. Освен това има изиграни 248 мача в мъжкия национален отбор и 110 преди това за младежките гарнитури. С националния отбор се класират на 13-то място на Световното по хандбал през 1977 г., а през ’80 и ’82 заемат първите места в своята квалификационна група, побеждавайки едни от най-добрите хандбални отбори в света - Финландия, САЩ, Норвегия и Франция. Гордея се с баща си не само като хандбалист, но и като човек - изключително добър и обичащ семейството си, забавен и винаги позитивен! Качества, които за щастие съм наследил от него.

Кои са трите задължителни условия, за да бъдат 14 души един отбор?

Дисциплина, мотивация и винаги целите на отбора трябва да се поставят пред личните! 

Как изглежда твоят перфектен ден? 

Сутрешна закуска със жената до мен... кратка разходка покрай плажа (за жалост няма на близо), обяд със семейството (за жалост са в Португалия), хандбален мач следобед и вечеря с приятели. Перфектния ден/момент е този, който можеш да споделиш с най-скъпите за теб хора! 

Какво би посъветвал малките хандбалисти на „Чардафон“?

Да се забавляват на терена, да са задружни, да бъдат добри хора и да не се отказват когато срещнат трудности!

Как се преодоляват трудностите на терена? А в живота?

Най-важното е, никога да не се отказваш! Когато се провалиш, вземи поука от това, разбери какво се е случило и продължи напред! Трудностите както на терена, така и в живота те правят по-силен! 

С какво се гордееш най-много?

С това, че родителите ми се гордеят с мен! 

Научи ли вече вицове за габровци? Разкажи ни един!

Хаха, да, има уникални, но ето един от любимите ми: 

Вървят си двама габровци в чужд град и какво да видят, магазин за дрехи, но на витрината пише: Цял костюм – 10 лева, Риза - 2 лева, Панталон - 5 лева. Спогледали се, единият казал: Давай да купуваме, знаеш ли колко пари ще направим, като се върнем в Габрово! Влезнали и рекли: Дай ни 50 костюма от 10 лева, 100 панталона от 5 лева и 200 ризи от 2 лева! Продавача ги погледнал, ухилил се и продумал: Пичове, вие да не сте от Габрово? Да, бе, защо?! Защото това е химическо чистене!

На 16 февруари във Варна ХК „Чардафон“ се изправя срещу непобедения в 63 поредни срещи „Локомотив“. Не е ли време победната серия на железничарите да бъде прекъсната? Готови ли сте да го постигнете тази събота?

Във   всеки мач  влизаме за победа и този няма да е изключение! "Локо" са доста силен отбор физически и много добре се възползват от грешките на съперниците. От друга страна смятам, че ние имаме много добър отбор и ще трябва да компенсираме липсата на тренировки (тъй като нямаме възможност да тренираме заедно) с опита, който имаме и да сме максимално концентрирани. Атмосферата в отбора е отлична и няма играч, който да не вярва, че ще бием "Локо" в събота!