Велики петък е най-тъжният ден в историята на човечеството. На кръст е прикован Божият Син заедно с двама разбойници.
В миналото кръстната смърт е била най-позорното и жестоко наказание за най-закоравелите престъпници. Изпълняват се думите от Свещ. Писание за Христос: „и към беззаконници бе причислен” .
Христос бива предаден, бичуван, заплюван и подиграван. Сложили му багреница като на цар, корона от тръни и тояга вместо царски жезъл. Царят на небето и земята получил надпис над кръста Си: „Иисус Назорей, Цар Юдейски”.
Този, който имал власт над небесния и земния свят, изпитал цялата болка и унижение на света. Този, който стоял най-високо, бил мъчен, обругаван, подиграван и унижаван. Този, Който бил безсмъртен, вкусил смърт и слязъл във вечната тъмнина, за да повярват в Него и починалите.
Накарали Христос да носи кръста Си до Голгота или т. нар. „Лобно място”. Това бил хълм с кръгла форма, на който разпъвали осъдените престъпници. До кръста стояли Света Богородица и св. Йоан Богослов. Когато Христос изпуснал последен дъх, храмовата завеса се раздрала на две, небето потъмняло и станало силно земетресение, при което скалите наоколо се напукали, а някои от мъртъвците възкръснали. Стоящите войници до кръста се разбягали.
След като прободеното Христово тяло било свалено от кръста, един от учениците му – Йосиф от Ариматея, купил плащаница, обвил и Го погребал в пещера според юдейския обичай. Такава плащаница има днес във всеки християнски храм и тя се изнася на Велики петък за поклонение. На нея е нарисувано тялото на Христос – така, както е било положено в гроба.
Пред плащаницата на Христос отиваме с вяра и упование в Христовото възкресение, а не „за здраве”. Покланяме се и я целуваме, полагаме цветя върху нея, както върху гроба на близък и скъп човек. На Велики петък вечерта се извършва и Опело Христово.
Текст: презвитера Ренета Трифонова
В миналото кръстната смърт е била най-позорното и жестоко наказание за най-закоравелите престъпници. Изпълняват се думите от Свещ. Писание за Христос: „и към беззаконници бе причислен” .
Христос бива предаден, бичуван, заплюван и подиграван. Сложили му багреница като на цар, корона от тръни и тояга вместо царски жезъл. Царят на небето и земята получил надпис над кръста Си: „Иисус Назорей, Цар Юдейски”.
Този, който имал власт над небесния и земния свят, изпитал цялата болка и унижение на света. Този, който стоял най-високо, бил мъчен, обругаван, подиграван и унижаван. Този, Който бил безсмъртен, вкусил смърт и слязъл във вечната тъмнина, за да повярват в Него и починалите.
Накарали Христос да носи кръста Си до Голгота или т. нар. „Лобно място”. Това бил хълм с кръгла форма, на който разпъвали осъдените престъпници. До кръста стояли Света Богородица и св. Йоан Богослов. Когато Христос изпуснал последен дъх, храмовата завеса се раздрала на две, небето потъмняло и станало силно земетресение, при което скалите наоколо се напукали, а някои от мъртъвците възкръснали. Стоящите войници до кръста се разбягали.
След като прободеното Христово тяло било свалено от кръста, един от учениците му – Йосиф от Ариматея, купил плащаница, обвил и Го погребал в пещера според юдейския обичай. Такава плащаница има днес във всеки християнски храм и тя се изнася на Велики петък за поклонение. На нея е нарисувано тялото на Христос – така, както е било положено в гроба.
Пред плащаницата на Христос отиваме с вяра и упование в Христовото възкресение, а не „за здраве”. Покланяме се и я целуваме, полагаме цветя върху нея, както върху гроба на близък и скъп човек. На Велики петък вечерта се извършва и Опело Христово.
Текст: презвитера Ренета Трифонова
