Ръководството на Селскостопанска академия /ССА/ започна провеждането на браншови срещи по региони. Първата бе в Добруджанския земеделски институт /ДЗИ/ в Генерал Тошево. "Трябва да чуем препоръките на бизнеса, за да насочим нашите учени към определени разработки", каза председателят на ССА доц. д-р Христо Бозуков. Той се надява занапред Академията да продава продукцията си на база предварително сключени договори, защото няма средства за свръхпроизводство.
Търсенето на нашите семена е голямо, съобщи доц. Бозуков. Тази година продукцията е разграбена и затова ще се увеличи производството на пшеница, царевица, боб, домати, тютюн. Към родните семена се ориентират все повече български стопани, но по-голям интерес към продукцията на ССА има от чужбина. Във Виетнам искат ориза "Вики", Китай търсят български зеленчуци и овошки, Казахстан - новите два сорта боб на ДЗИ, които се сеят дружно и се берат механизирано, като проявяват интерес и към тютюн и животни. Българската традиционна култура - маслодайната роза, се търси в Китай, Ирак, Виетнам, Алжир. Сред най-новите разработки на ССА е изграждане на комбинирано отглеждане на риба и зеленчуци в Правец.
Площите с боб на ДЗИ вече са увеличени от 50 на 300 декара, съобщи на срещата директорът му доц. Иван Киряков. Интересът към културата се повишава, като се работи върху сортове, които се прибират по-лесно. Най-търсеният сорт пшеница "Енола" ще се гледа също на по-голяма площ, както и в Чирпан и при частни производители. Тенденцията добивът на семена да се изнася извън научните звена бе предложена от земеделците и по време на срещата в института. Производителите настояха също в региона да се създаде акредитирана лаборатория за изследване на почви.
Имаме нужда от 30 млн.лева, за да функционират всички структури на Академията нормално и да сме конкурентни, каза доц. Бозуков и даде за пример Германия, където се отделят 32 млн.евро. Сега ССА получава от държавата 24 млн.лева. Учените чакат промени в закона, с които тя да стане автономна, по подобие на БАН и висшите учебни заведения. Имат обещанието на депутати промените да бъдат обсъдени през юни т.г. Ние реално се издържаме сами, но средствата, които акумулираме от нашата дейност отиват в държавата и след това се връщат под формата на субсидия от бюджета, а тази година тя е най-ниската досега, отбеляза доц.Бозуков. Той изтъкна, че важна дейност е и опазването на българския генофонд от 100 000 екземпляра, което отнема 2 млн.лева на година. За него има обещание да се подсигури занапред със средства от европейската програма за агроекологични плащания.
