Православната църква почита днес паметта на Свети преподобни Антоний Велики. Заедно с Павел Тивейски те са съвършените образци на подвижничеството, което е древно, колкото християнството, но подвижниците от първите векове не напущали светските места. Те живеели в градове и села, в семейства или насаме, а понякога и на малки групи. Монахът (или самотникът) още не познавал далечната пустиня.
Св. Антоний Велики се родил около 251 г. в Среден Египет. Бил дете на заможни и благочестиви родители, които починали когато той бил на 20 години, оставяйки му богатството си и грижата за по-малката му сестра. Нито ранната свобода, нито полученото наследство се оказали опасни младежа с вродена склонност към подвижничество. Той поверил сестра си на един девически дом с остатъка от наследството и започнал подвижнически живот. Заселил се в една изсечена в скалите египетска гробница, където го посетили изкушения - съжалението за света, за оставеното богатство, за любимата сестра, жилото на плътта - най-силното оръжие на дявола против юношите. Но мисълта за Христа и за вечните мъки подкрепяли Антоний и Господ му помагал да побеждава врага на човешкото спасение.
На 35 години Антоний минал от другата страна на реката Нил и живял 20 години на планината при пълно усамотение и мълчание в една изоставена постройка, като зазидал входа за влизане и излизане, като негов приятел идвал два пъти в годината, за да му спусне от покрива запас от хляб, без да види лицето му. След 12-годишен подвиг Антоний вече постигнал душевен мир и станал старец, авва - отец на множество монаси. По околните планини изникнали манастири, отшелниците се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Антоний лекувал болни и прогонвал бесове, но винаги внушавал на излекуваните да въздават благодарност не нему, а само на Бога.
На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството. На следващата година светецът умира, погребан е на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.
В народния календар Антоновден се празнува за предпазване от болести. Специално омесени за празника содени питки, намазани с петмез, се раздават на близки и съседи за здраве. Старите българи си представяли, че живеят двама братя близнаци, ковачите Антон и Атанас, които първи изобретяват ковашките клещи. Затова Антоновден и Атанасовден /на 18 януари/ са един след друг и се честват като празници на ковачи, железари, ножари, налбанти.
Имен ден празнуват Антон, Антония, Андон, Тони, Тончо, Донка и всички техни производни.
