„Мислех, че подходящият момент да сменя жените с мъже ще бъде, когато стана на 45-47 години. Всичко обаче в моята кариера става по-рано. Приех веднага да поема мъжкият тим на Галатасарай, след като водих женския. Не знаех кога друг път ще спре влак на моята спирка“, каза в интервю за Гонг и Дарик Драган Нешич. Бившият национален треньор на българските волейболистки пое ново предизвикателство в своята кариера и през новия сезон ще се бори за шампионската титла в Турция с тим, в чийто редици са Владимир Николов и Теодор Салпаров.
Ето какво каза Нешич преди старта на приятелския турнир в Добрич:
Глатасарай започна подготовка….?
На 13 август започнахме, но не бяха всички състезатели. Боян Янич и Томислав Чошкович дойдоха по-късно, Владо Николов започна на 26 август, Теди Салпаров дойде на трети септември, тази вечер пристигат още трима турски национални състезатели, които участваха в квалификации за европейско първенство. Мисля, че в Добрич, базата в комплекс Изида, има идеални условия да поработим. Нормално е, аз съм „вързан” за този град /б.р. съпругата му Нели е добричлийка/ и когато имам възможност и получа бюджет от президента на клуба да отидем някъде, това ще е Добрич или някое място в Сърбия.
Какво предизвикателство беше за вас, г-н Нешич, да поемете мъжки тим след много работа и успехи с женски отбори?
Когато отидох в Италия преди няколко години мечтата ми бе да започна работа с мъже. Но сметнах, че подходящият момент ще бъде, когато стана на 45-47 години. Всичко обаче в моята кариера става по-рано, това също се случи по-рано. Миналата година ми бе един симпатичен сезон в Галатасарай се чувствах добре в този отбор и клуб. Това е един голям клуб. Нямаше възможност да остана с женския отбор още една година, защото се знаеше, че ще пристигне Масимо Барболини – треньор на женския нац. отбор на Италия и той дойде. И тогава президентът на клуба, който бе доволен от нашата работа, ми предложи да работя с мъжкия отбор. Приех веднага, не знаех кога друг път ще спре влак на моята спирка – да работя с мъжки отбор. Щастлив съм за това, аз имах много добър опит с женски отбори, в кариерата си имах възможност да работя със състезателки на високо ниво и ако се случи в бъдеще някой да ми предложи да работя с женски отбор няма да откажа.
А все пак някакви притеснения изпитвате ли в Турция, където и организацията е по-различна, и феновете са по-различни?
Абсолютно, аз живея с притеснението и искам да е така, притеснението ме мотивира да вървя напред. Аз сега пак съм в началото, всеки ден се научавам на нещо. Използвам състезателите си, за което много им благодаря, да ме насочат правилно в мъжкия волейбол. Има голяма разлика в сравнение с женския волейбол – в управлението, в самата тренировка, в точкуването по време на тренировката, статистиката. Трябва да науча още неща.
Г-н Мурат каза, че основната цел е да станете шампиони на Турция. Как приемате това?
С много голямо удоволствие. Това означава, че работим в сериозен отбор и наистина е така. Отборът, който изградихме, все още нямаме 100% идея колко е добър, говорим като отбор, защото индивидуалните ни състезатели са на страшно високо ниво. Сега моята роля е точно такава – да направим отбор от страхотни състезатели.
Какви са шансовете в Европа на Галатасарай?
Ние разполагаме с такова качество на състезателите, че имаме шанс навсякъде. Има вероятност да се получи и такава да не се получи, както при всеки отбор. Това, което ме радва, е че тръгваме с всички отбори от еднаква стартова точка. Не става въпрос само за късмет, а преди всичко за качество. А ние качеството го имаме.
А когато ви наеха, бяха ли ви поставени цели, които да постигнете?
В Галатасарай има винаги само една цел – само да се побеждава. Когато паднеш – не ставаш за Галатасарай.
Кои са основните съперници в първенството на Турция?
О, в първенството са сериозни съперници. Четири са много сериозните отбори – Халабанк, Фенербахче, ние и Аркас от Измир. Има и други силни, но основно четирите отбора претендират за турските купи.
