С надежда да разберем как ще рефлектира театралната реформа на добричкия Драматичен театър "Й. Йовков", разговарях с директора му Иван Мандев, който в петък беше на среща на гилдията с екипа на Министерството на културата.
Кажете ще има ли промяна, театърът ще стане ли общински и какво ще произтече от това? Какво си казахте на срещата в петък?
В посока децентрализация на културата и развитие на регионите ще върви реформата в театъра. Това си казахме в петък (11 юни - б.а.) в курорта Св. Св. Константин и Елена, където беше целият екип на министъра на културата Вежди Рашидов - заместник министри, началник отдел Сценични изкуства и гл. секретар - Стоян Стоянов. Следвайки логиката, тази година реформа не може да се случи, в оня смисъл, в който хората я разбират - от утре театърът става друг. Системата СЕБРА, която изисква централизиране на всички средства и харчене в лимити - месечни, тримесечни, годишни, не може да бъде нарушена, защото падането само в едно съвсем малко звено, каквото е културата, това значи системата да се срине, на финансистите е ясно. Това неудобство, всички театри трябва солидарно да го понесем до края на годината. Бюджетът предстои да бъде актуализиран, всички се сещате, че това ще бъде надолу - в минус. За нашето министерство ще бъде 10%, преизчислено, по думите на новия секретар, който е добър финансист, някъде със 17 - 17.5% ще бъде по-нисък бюджетът на всички театри.
На заплатите ли ще рефлектира?
А от догодина - какво?
Министерството на културата чертае една нова културна карта на България. В нея, с този финансов ресурс и в съществуващия потенциал, ще трябва да се впишем. Трябва да стане една вътрешна реорганизация, оптимизация на процесите, а не съкращения. Няма да бъдат съкращавани театри, в това ни уверяват, това е и нашето желание, никой няма да остане на пътя, просто системата ще се промени. Тази културна карта ще стане известна на широката публика, на гражданите, на самите театрали, до 10-ина дни, часовникът цъка неумолимо. Ние трябва да сме готови с бюджет'2011, който вече се работи в Народното събрание. Знаете това е основен закон, от него няма мърдане, ние сме само второстепенни разпоредители с бюджетния кредит на министъра на културата. В този смисъл реформата трябва да стартира без забавяне през 2011 година, с новия бюджет. Тогава трябва да имаме новата карта, новата философия, като какви институти ще функционират, с какъв статут в рамките на Закона за закрила на културата, който съществува и действа. Театрите се ръководят основно от два закона - бюджета на България и респективно на министерството и собствения, който им спускат, както и Закона за развитие и закрила на културата. По него трябва да стане реформата, той е безусловно необходим, но не може да стане по-рано от края на мандата на това НС. Например в Унгария реформата е станала 2005 г. с ясни начертани критерии, които трябва театрите да спазват. Законът се приема 2008 г., и от януари 2010-та влиза в сила.
Законът у нас ще бъде разписан щото да не може по волята на тоя и оня да се бърка в културата. Театрите ще бъдат уредени със закон и няма да зависи от волята на управляващ или кмет в града "Хикс", или на тоя или оня ръководител или мениджър. Театрите ще работят с делегиран бюджет, те ще бъдат няколко вида вероятно, но няма да коментирам, защото коментарите само изнервят обществото и колегите.
Добре, как да го наречем, с каква дума да го определим - ще бъде направена категоризация на театрите и според това те ще получават от държавата и от общината средства? По-простичко да го опишем.
Сега ще го опишем простичко и разбираемо. Не, няма да получават театрите. Ще бъдат изработени верни и приоритетни критерии за единен стандарт. Кой ще бъде приоритетът не го решаваме ние, а ресорни зам.-министри, които отговарят за реформата в театъра, в случая Митко Тодоров с екипа си, с предложение от Министерски съвет и финансовия министър, на който ще бъде предложено. Там ще влизат броят жители на населеното място, сградата, зрителските места, техническата оборудваност, какъв периметър може да приема. В Европа стандартите са на 200 - 250 000 човека да има театър. Значи в тоя смисъл вероятно предстои оптимизация. Изготвянето на този единен стандарт ще определи размера на делегирания бюджет. Ние сме 8-9 град по население и аз вярвам, че добричкият театър ще има една по-добра съдба. Добруджанци трябва да имат съзнанието на театрали, на хора генетично болни за култура.
Значи можем да обобщим, че няма някакъв проблем с тази реформа и Вие смятате, че не бива да създава притеснения у театралите и те реагираха по-драматично от нужното?
И така може да се разбере, макар че аз оправдавам страховете на колегите, на хората, на медиите, освен сензациите има и загриженост, за което им благодарим. В гилдията имаме уверението на културния и финансовия министър, че всичко ще се случи за добре и системата няма да се съкращава механично или театри да бъдат заличени от културната карта на България. Те също са загрижени, а една реформа може да стане само със средства.
А защо след като ще продължи получаването на средства от държавата, се говори за превръщането на театрите в общински?
Никой няма да продължава да получава. Смисълът на реформата е парите да се заслужават, да си изпълнява обществената поръчка този сектор, който е най-обичаното и посещавано изкуство, влизайки в националния, а защо не и в европейския културен афиш. Ще получават пари за това, а не защото трябва да си получаваме заплатите. Дали яслата е държавна или общинска няма никакво значение, тези пари трябва да се заслужат. Има хиляди механизми, по които работят в Европа културните институти - годишни договори, за свършена работа, за роля, като разбира се актьорите трябва да получават толкова, че да поддържат над средно ниво стандарт - икономически и психически освободени, за да творят, това са хора, погалени от Господ.
Нека не звучи самохвално, но в тая ситуация театърът ни е поставен от 1998 г., от една реформа, на която майките и бащите сега не ги виждаме, а бяха особено кресливи. Аз това казах на тази среща - къде са те сега, а и дано не се получи така, че след 10 години, тия, които ратуват за тази реформа да ги няма никъде. Тогава нанесоха голямо зло на българския театър. Добричкият работи в момента почти в тия условия, които предстои да се случат. Заедно със "Сълза и смях" в София, те са най-големите "приемащи сцени", и ще се окаже, че са най-лесно приспособими към новата реформа. Всяко зло за добро.
А хипотетично - възможно ли е един театър да се самоиздържа - ако използва на 100% всички приходи от гостувания, собствена дейност, наеми и т.н.?
Няма такава европейска практика. Това, което се случва на Бродуей, по споделени мнения на колеги, които са били там, е благодарение на съществуващата продуцентска институция. Няма нещо в живите сценични изкуства, което да може да се самоиздържа. Примерно ако един стол струва 50 лева, трябва да пресметнем каква е цената, която зрителят днес може да плати. В нашия град се оказва, че това е цифрата до 15 лева. Останалите средства трябва да дойдат по други механизми, субсидии.
Колко са нужни понастоящем за издръжката на добричкия драматичен театър?
Сега работим с 14 човека, 4 по "Мелпомена" - социална програма, и това е минимумът, необходим да поддържа тази сграда. Имаме служби, които са само на табелки - хора няма, поради тази стагнация. 140 000 лева е издръжката на година с фонд работна заплата. Това е една смешна сума, а има театри, които толкова получават от общината.
Да, например Шумен, казаха, че театърът ще им струва над 1 млн.лева ако е общински и че не могат да го поемат, макар че и сега го субсидират със 125 000 на година, а филхармонията си - с 25 000 лева. Засега от нашата община не казват цифри, но постепенно ще стане ясно - държавен или общински?
Нека си запазя правото в по-късен период да ви изненадам.
На финала искам да кажем няколко думи и за публиката. Стана дума за Бродуей, успехът там се дължи и на добрия маркетинг. Смятате ли, че тук проучвате добре зрителския интерес и уцелвате вкуса на публиката? И дали тя би подкрепила местната трупа? Дали си я искат хората?
Е, стигнахме до същността. Когато театърът се прави за хората, а не за институциите, както по време на избори, когато политиците правят известни реверанси на културата. Но тези правила важат в цял свят. Най-важният съюзник на театъра е публиката. Нашите отношения и любовта между театър и публика ще начертаят в най-голяма степен бъдещето на този театър.
Смятате ли, че усещате правилно потребностите?
Смятам, че да, поне това, което водим като репертоарна политика в момента. Не забравяйте, че сме "приемаща сцена" и без отопление, заради което не работим в най-гледаното време - есента и зимата, до късна пролет. Остава ни да работим месец - два и ако има грипна епидемия, оставаме като едни сирачета. Условията са трудни, но не жалим себе си, а публиката, която се отказва да влиза в театъра поради тези причини и Вие го знаете. Любовта на добричката публика винаги сме я чувствали и ще продължаваме да я обичаме поне толкова, колкото тя ни обича.
Какво правите сега?
Влизаме в една активна ваканция, понеже трябва да готвим 130-годишнината на Йордан Йовков, като какво подготвяме ще запазя в тайна засега. Ще има гостувания, вдругиден предстои на Сливенския театър, след това играем "Лека пиеса". Готвим един съвместен проект с Театъра на армията. Най-вероятно ще направим и една камерна пиеса през лятото, ако успеем, според финансовия ресурс.
Част от интервюто можете да чуете в звуковия файл.
