Добрич отбелязва 71 години от подвига и гибелта на кап. Димитър Списаревски. По този повод от 11.00 часа ще бъдат поднесени цветя на паметната плоча на героя.
Кап. Димитър Списаревки е роден на 19 юли 1916 г. в Добрич. Завършва Военното на Н. В. училище и специализира в престижната изтребителна школа Вернойхен, Германия, след което служи в различни краища на България. През 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, където участва във въздушните боеве и усвоява в бойни условия модерната тактика на германските летци. След завръщането си в България, се включва в състава на 3/6-ти изтребителен орляк с командир кап. Чудомир Топлодолски. Животът на Списаревски е като живота на многото други българи до оня далечен мразовит декемврийски ден на 1943 г., когато в небето над София насочва своя самолет към летящата противникова крепост и като жива торпила връхлита върху й.
На 20 декември 1943 г. групировка от 150 американски бомбардировачи "Либърейтър", охранявани от 50 тежки двумоторни двутели изтребители „Локхийд Пе-38", се насочват за поредната бомбардировка на София. Летците на кап. Топлодолски получават задачата да завържат бой с противника, за да дадат възможност на 2/6-ти изтребителен орляк да принуди бомбардировачите да хвърлят бомбите си извън София. Българските летци се изправят срещу врага само с 36 самолета. Те разбират, че с малочислените си сили нямат шанс да разбият и унищожат вражеската въздушна армада, но знаят, че трябва да спечелят време, за да дадат възможност на населението на София да се укрие в скривалищата. И постигат своята цел.
За Димитър Списаревски това е първият боен полет, за който се готви отдавна. Самолетът му обаче не успява да стартира и той излита по-късно от другите с резервна машина. Когато достига бомбардировачите, въздушният бой вече се води. Измъквайки се от два американски изтребителя, той се насочва към група от 16 "Либърейтъра", която се е откъснала от боя и лети към София. Списаревски взема на прицел една от машините и я поврежда тежко, но в ожесточената битка изразходва всичките си боеприпаси, а междувременно самолетът му е сериозно прострелян. Тогава той връхлита водещия формацията тежък американски бомбардировач. Двата самолета падат край с. Пасарел.
Така на 20 декември изгаря една от най-ярките звезди на българската авиация, за да засвети с нетленна светлина, която озарява пътя към великото начало, просветлява сърцата и ума на поколения българи и ги кара да вярват в себе си и в утрешния ден.
През онази далечна и тревожна година подвигът на Списаревски отеква във всяко кътче в страната. От всички краища на България хората изпращат писма и телеграми, а на траурното шествие се стича цяла София, за да стори последен поклон на героя. На въздушния бой от 20.12.1943 г. радио Лондон посвещава специална емисия; в далечна Япония говорят за българския летец като за “торпилата на японците на Балканите”, а врагът му изрича най-силното признание: “Досега не сме имали подобен случай. …. Българските летци се бият с ожесточение като че ли защитават най-скъпата светиня на света. За нас те изчерпаха понятието ненадмината ярост в авиацията.”
