На 17 януари православната църква почита паметта на Свети преподобни Антоний Велики. Празникът се тачи сред народа като Антоновден.
Свети Антоний Велики е роден около 260 г.. Прекарал е 20 години в пълно усамотение в пустинята, където се отдръпва на стари години от света. Макар и далече, мнозина продължавали да го търсят за съвет, лек или разговор.
На 104 години влязъл в открит диспут с привържениците на арийското учение и ги победил. Заради това хората завинаги свързали името на светеца с християнската религия. Антоний умрял в същата година. Много по-късно мощите му били пренесени във Виена.
Във фолклора Св. Антоний се представя като по-малък брат близнак на Св. Атанас. Братята били ковачи, затова в образите им се вплита представата за божественост и съзидание. Според друга легенда, двата дни - 17 и 18 януари, са празник, посветен на един светец с две лица. Народът смята, че двамата братя близнаци могат да спасяват от чума и тежки болести, както и да добиват жив огън.
На днешния ден, жените изпичат и раздават за здраве и предпазване от чумата медени питки. Болестта бива наричана "леля". И в двата дни на светците Антон и Атанас, се почита едрия рогат добитък - стадата се пръскат със светена вода. В някои райони изкарват животните на улицата, за да се отбележи първото пролетно затопляне. Жените не варят боб, леща, за да не боледуват децата от шарка. Не се яде свинско месо.
Днес празнуват Антон, Антония, Андон, Анко, Антоанета, Антонина, Тони, Тонка, Дона, Дончо и всички техни производни.
