На 24 юли се навършват 65 години от рождението на поета Йордан Кръчмаров. Негови приятели и колеги ще почетат твореца, който си отиде през 1986 г., с посещение на гроба му в родното му село Гурково.
Йордан Кръчмаров е роден на 24 юли 1948 г. Първи поетични опити в ученическа възраст. След 1968 г. е матрос във Варна. Сътрудничи на различни военни издания с поезия, проза, публицистика. Поканен е да остане на работа като военен журналист, но се завръща при семейството си, след смъртта на баща му на 28 юли 1968 г. Работи като миньор, спасител на плажа, рибар, бригадир на растениевъдна бригада в родното си село. Много пътува по добруджанското крайбрежие по любимите си места за размисъл и творчество: нос Калиакра, Яйлата, Камен бряг, Дуранкулашките езера и др. Пише стихотворения и поеми, разкази и новели, незавършени повести и романи, публицистика и пътеписи, фейлетони и епиграми, поставя спектакъла "Зора след зора" /1979/, работи върху сценарии за кино и телевизионни постановки. Рисува графики и цветни пейзажи. От 1979 до края на живота си участва в работата на литературния клуб при Младежкия дом в Балчик. През 1986 г. става завеждащ културната дейност и радиовъзела при Битова техника - Добрич. Работи с издателство "Български писател" върху дебютната си книга, която остава нереализирана. Умира на 16 май 1986 в Добрич. Посмъртно излизат поетичните му книги: "Нощен залив" /1987/, "Сол за живите" /1992/, "Риза за Христос" /1993/.
ЛЯТО
На Константин Младенов
Пак са грейнали тези диви къпини
върху бялата риза на балчишкия бряг!
И като восъчни капки
крилете на птиците се стапят сред синьото
и пие със рибарите бира
загорелият вятър
под чадъра на стария грапав кавак.
Отново по тесните улици
със побелели нозе от нахалния прах
жените се спускат надолу към синьото
и пак завистливо старците слушат
как трепкат и гукат
под тънките блузи
по две мънички земни кълба.
И все така седнал на сянка до халите,
захапал дървеното цигаре,
ваксаджията,
този тих, безног самотник чака
пред сандъчето някой да спре...
Но небето е синьо. И греят къпините.
В прогнозите няма изглед за дъжд...
Хвърля слънцето шепа стотинки,
но още във въздуха
гларусите със крясък ги крадат.
И уморен от дългото, безкрайно чакане,
засипван с облачета прах,
ваксаджията
несетно се превръща
в страшен и забравен от морето
пътен знак...
(1982)
