На 24 август се отбелязват 121 години от рождението на Дора Габе. Датата ще бъде почетена от жителите на родното село на писателката - Дъбовик, община Генерал Тошево. Групата за автентичен фолклор "Извор" ще поднесе своя музикален поклон от добруджански песни край паметника на Габе в селото. Тържество ще има и в читалището, където има уредена музейна експозиция, съхраняваща собственоръчно написана автобиография, в която Габе уточнява, че е родена на 24 август 1888 г. в Добруджа. Музеят пази посмъртната маска на ръцете на поетесата, книги от личната й библиотека, документи, любими вещи, двутомника с детски стихове и зряла философска лирика на поетесата, издаден през 2008 г. под редакцията на племенницата й Виолета Пенева.
Дора Петрова Габе, с истинско име Изидора е дъщеря на Петър Габе, преселник от Русия, публицист и общественик. Завършва гимназия във Варна (1903), записва естествени науки в Софийския университет (1904), следва френска филология в Женева и Гренобъл (1905-1906). Учителка по френски език в Добрич (1907). От 1911 до 1932 пребивава многократно (със съпруга си проф. Боян Пенев и самостоятелно, във връзка с преводаческата си дейност) в чужбина: Полша, Германия, Швейцария, Австрия, Чехия, Франция, Великобритания. През 20-те и 30-те г. изнася в България и зад граница сказки по проблеми на българската литература и за съдбата на Добруджа. Редактор е (1939-1941) на детското списание „Прозорче". Дора Габе е сред учредителите на Българо-полския комитет (1922), на Българския ПЕН-клуб (1927) и негова дългогодишна председателка. Съветничка по културните въпроси в Българското посолство във Варшава (1947-1950), представителка на България в международните конгреси на ПЕН-клубовете, в международните срещи на писатели, преводачи и дейци на културата. Член на Националния комитет за защита на мира и на Комитета за балканско сътрудничество.
Умира на 16 ноември 1983 година в София.
В Добрич името на писателката носят регионалната библиотека и кукленият театър.
