Лазаровден не е просто празник на момичета в носии. Той отбелязва библейско събитие, едно от пследните чудеса, които Исус Христос извършва преди да премине по пътя от „Осана" до „Разпни го".
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.
На тази ден се празнуват не толкова връщането от смъртта на Лазар, колкото чудото, което е за хората - възкресяването на мъртъв от четири дни мъж.
Отбелязва се на подвижна дата, винаги в съботата преди Страстната седмица.
Според Библията на този ден Исус отива в дома на своя приятел Лазар и разбира, че от няколко дни е мъртъв. Божият син моли сестрите на покойния да му покажат пещерата, в която е погребано тялото и за първи път според Писанието е разстроен. Заставайки пред входа й, Исус първо се моли в усамотение, после извиква „Лазаре, излез навън", а след това благодари на Бог. Малко по-късно се появява Лазар, възкръснал от мъртвите.
Това чудо кара и най-скептичните жители на Йерусалим да повярват в божествената сила на Христос, но едновременно с това му навлича ненавистта на еврейските първосвещеници, защото хората все повече започват да го следват. На този ден те вземат решение при първа възможност да го уловят и предадат за екзекуция, което им се отдава съвсем скоро.
