Висока интелигенция
95352
Висока интелигенция
Една от най-устойчивите социални групи у нас е тази на високата интелигенция. Не казвам „най-многобройна“, защото още от времето на социализма, когато на почит беше каскета и ватенката, вместо бомбето и лодена, тя си беше кът и управляващите цървули й бяха лепнали възгордяващо заглавие „художествено-творческа интелигенция“. Че такива истински хора тогава е имало – имало е. Че са се гаврили със системата на шаячната малка правда и са яли дървото от нея – яли са. Те, обаче, именно затова са си потънали в забвение и след 28 светли години на демокрация я тук-там се среща някой като тях, я не. А ако се среща, изобщо не си дава този труд да бие тъпана, за да го впишат официално в нейните редици.
Гръбнакът на едновремешната интелигенция е жив и до днес. Както и по времето на светлия соц, високата интелигенция у нас не се интересува от ежедневни проблеми. Мрази до смърт да я занимават с обикновения човек и ненавижда всичко, което се харесва на хората и се продава добре. За високата интелигенция е срамно „потребителите на култура у нас“ (тя така нарича евентуалните си читатели, слушатели и зрители) да я разбират.
Високата интелигенция, която създава скулптури, достойни за макети на чудовища от филми на ужасите, нарича „простаци“ тези, които не харесват скудоумната й мисъл. Високата интелигенция смята хубавите и човешки филми, които се харесват за „боза“ и тежко страда, че „държавата е абдикирала от родното кино и не дава пари за него“. За нея ролята на държавата е именно такава – да мълчи и да изсипва безконтролно пари в умозрителните й продукции за козли, вагнери, хиндемити и акатамуси. Високата интелигенция е сигурна, че сегашните филми трябва да са като тези, отпреди 40 години – зрителят не чува нищо от шепненето на декламиращите герои, а след това, когато епично гръмне музиката, се напикава в гащите от напрежение.
Високата интелигенция в момента у нас ненавижда известните и успели спортисти. Тя ги смята за клети момчета, които могат да играят добре тенис или футбол и тежко плаче по сутрешните блокове, че нейните стихчета и словореди се котират за 25 паунда на запад. А няколкочасовата изнурителна игра на корта и стадиона на презрените от тях спортисти, носещи радост на България – на няколкостотин хиляди английски лири. В телевизионните предавания, които комай са единствената трибуна на високата интелигенция, тя използва сложни алхимически изрази като „Изкуството е снимка на бъдещето. То е в бъденето. В стоенето. В устояването.“ Не разбирате какво означава това ли? Спокойно, заедно сме тъпанари, недостойни да прозрат фаталната и недооценена роля на съвременната висока българска интелигенция да „извлече народа от културата на масовия потребител“.
Тя твърди с омерзение, че някой, който пие ракия с туршия и замезва с кюфтета е недостоен човешки екземпляр, никога не усетил магията на Шекспир и Вагнер, например. Ако кажете на високата интелигенция, че не ви е проблем да сръбвате гроздова с овчарска салата, но „Еine Kleine Nachtmusik“ ви кефи, тя изпада в по-голям ужас. Не може да разбере как съвместявате тези неща. Високата интелигенция у нас ще ви нарече „чалга“ и пошлотия, ако сте артист, който пълни „Арена Армеец“. Защото символ-веруюто й е, че нейната публика трябва да бъде само и единствено бутикова – от трима до десет души.
Високата интелигенция в момента у нас тежко страда. Заради простия народ, който вече има огромен избор. И отказва да й слуша вечното реване по отдавна отминали времена. И че няма пари.
Гръбнакът на едновремешната интелигенция е жив и до днес. Както и по времето на светлия соц, високата интелигенция у нас не се интересува от ежедневни проблеми. Мрази до смърт да я занимават с обикновения човек и ненавижда всичко, което се харесва на хората и се продава добре. За високата интелигенция е срамно „потребителите на култура у нас“ (тя така нарича евентуалните си читатели, слушатели и зрители) да я разбират.
Високата интелигенция, която създава скулптури, достойни за макети на чудовища от филми на ужасите, нарича „простаци“ тези, които не харесват скудоумната й мисъл. Високата интелигенция смята хубавите и човешки филми, които се харесват за „боза“ и тежко страда, че „държавата е абдикирала от родното кино и не дава пари за него“. За нея ролята на държавата е именно такава – да мълчи и да изсипва безконтролно пари в умозрителните й продукции за козли, вагнери, хиндемити и акатамуси. Високата интелигенция е сигурна, че сегашните филми трябва да са като тези, отпреди 40 години – зрителят не чува нищо от шепненето на декламиращите герои, а след това, когато епично гръмне музиката, се напикава в гащите от напрежение.
Високата интелигенция в момента у нас ненавижда известните и успели спортисти. Тя ги смята за клети момчета, които могат да играят добре тенис или футбол и тежко плаче по сутрешните блокове, че нейните стихчета и словореди се котират за 25 паунда на запад. А няколкочасовата изнурителна игра на корта и стадиона на презрените от тях спортисти, носещи радост на България – на няколкостотин хиляди английски лири. В телевизионните предавания, които комай са единствената трибуна на високата интелигенция, тя използва сложни алхимически изрази като „Изкуството е снимка на бъдещето. То е в бъденето. В стоенето. В устояването.“ Не разбирате какво означава това ли? Спокойно, заедно сме тъпанари, недостойни да прозрат фаталната и недооценена роля на съвременната висока българска интелигенция да „извлече народа от културата на масовия потребител“.
Тя твърди с омерзение, че някой, който пие ракия с туршия и замезва с кюфтета е недостоен човешки екземпляр, никога не усетил магията на Шекспир и Вагнер, например. Ако кажете на високата интелигенция, че не ви е проблем да сръбвате гроздова с овчарска салата, но „Еine Kleine Nachtmusik“ ви кефи, тя изпада в по-голям ужас. Не може да разбере как съвместявате тези неща. Високата интелигенция у нас ще ви нарече „чалга“ и пошлотия, ако сте артист, който пълни „Арена Армеец“. Защото символ-веруюто й е, че нейната публика трябва да бъде само и единствено бутикова – от трима до десет души.
Високата интелигенция в момента у нас тежко страда. Заради простия народ, който вече има огромен избор. И отказва да й слуша вечното реване по отдавна отминали времена. И че няма пари.
