И отпочна се последният седмоднев на месеца десети от годината втора от управлението Му на Онзи, Който Магистрала До Луната Ще Построи, Ако Оперативна Програма За Туй Деяние Пари Му Даде.
И настъпи време изборно и хора разни изтъпаниха се на агората пред човеците и казваха им с думи благи и обичливи „Света Преференция да ви поживи, вземете мен, че да ви работя четири години за добруването ви преголямо”
Тогаз човеците избраха си управниците и като се разсея мъглата, видя се, че избрали са едни, а на други шут набили са.
Тогаз тия набитите ревнаха и затръшкаха се и хукнаха по следите на безследноизчезналата светица Преференция.
А в престолния град Улпия Шопия един такъв болярин белокос, креслив и дребен и вреден тръгна да се бие, но набиха го с юмрук между очите и той тъй учуди се, че чак обувката загуби си.
А след два дни катили гранатометни срещу боляринът Алексий Тракторий пуснаха стрели гранатометни, ама каляската му не успяха да продупчат.
Тъй в земята с големина на длан човешка настанаха страхове и паника голяма.
Затуй, за да успокои човеците, самият геребератор на ленторезие отдаде се край древния град Месемврия и там лента отряза ритуално, а насред овациите рече на човеците, че морето вече чисто ще е, а на брега 2000 товара суха маса лайняна щяла да се складира. Хората щастливо капите си хвъргаха.
Тъй стигна се до петък, крава излая, кон измуча, риба запсува, козел езеро преплува, а овца изкукурига. След тия знамения и поличби тъй объркващи започна предаването „Шведска маса”, вредом рев, вой и скърцание със зъби започнаха, а родът человечески беше предаден на гибел телесна и на данък вредни храни.
В началото на предаването двамата водещи Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон заломотиха бодро безумия, но бяха прекъснати от нетърпеливия извънреден и пълномощоне посланик на предаването в село Карасаллия бат Недко. Бат Недко докладва, че си избрали стария кмет г-н Юмер, който нищо не бил направил за селото, ама бил местно момче, че за туй си го преизбрали. После пак ожали затвореното училище в селото и обясни, че помаците били много работливи, ама стиснати.
Иначе казано, бат Недко обобщи ситуацията с думите „Нямаме пътища, нямаме вода, няма и училище”. А на призива на безумните водещи да им пожелае нещо, скръбно отвърна „Ох, какво да ви пожелая, бе, мама му стара... „
След него позвъни Радо Ведрия, за да направи откритие в ефира, че между събитията в Северна Корея и Отечеството любезно има големи прилики. В Северна Корея един бил взел проби от слънцето посред нощ, а у нас Един строял деня и нощя магистрали. После призна, че не Му бил фен и разговорът се насочи към някой си Мишо Бирата. Дори беше излъчена и песен, посветена на него.
Настъпиха и минутите на Ники. Той пък обясни, че историята с гранатометите и бронирания автомобил била скалъпена.
В рубриката „Колосални простотии” се представиха оферти за търговия на дребно и на едро на тикви цигулки, представиха се оферти за обучение по немски и английски, изгодно. Излъчи се и предложение за обучение по фризьорство, маникюри и склад, изгодно разбира се. Така и не стана какво точно е обучението по... склад.
В настъпилата пауза Доника Венкова запя песен за стаята с мъртвешки очи.
Последва и евъргрийнът „Комунистите родината изграждат, комсомолците след тях вървят”.
Двамата водещи се размечтаха на глас да преместят паметника на Альоша от центъра на Бургас някъде извън града на чист въздух и сред природата.
Думата беше поискана, дадена и взета от Римлянина. Августейшият слушател обяви, че в столицата е било стреляно не с гранатомет, а с черешово топче затова гюлето леко одраскало бронираната кола.
Дори накрая предположи, че са стреляли с пльокало, за да отклоняват съмненията за честността на изборите.
Ники изложи и своята теория на конспирацията. Малко след като бил подписан договорът за ремонт на самолитите МИГ и Волен Сидеров изиграл своята постановка, а след его и Алексей Петров. Водещите тъпо изхъмкаха в ефир, защото нищо не проумяха.
За да подобрят налагането в мозъчната кора на своите слушатели максимовсон и Калудовсон радиоизпуснаха отвратителното изпълнение на Стефифешън „Сладкопойна чучулига”.
Междувременно Ники обясни в ефир, че преди години футболистът Стойчо Младенов отишъл в ЦСКА заради една гарсониера и затова вече хората му викали Стойчо Гарсониерата от село Плоски.
Тозчас звънна бесен слушател на име Димитров и разясни, че пък в други години футболистът Руси Гочев напуснал „Черноморец” Бургас заради една таванска стая, която му предложили от ПъФъКъ Уефски. И настана сериозно напрежение в ефира.
Стефан Петров съобщи в задъхано темпо, че всеки левскар трябвало да отиде в музея на футболен клуб Барселона и да се снима пред витрината на Стоичков, но за целта трябвало да чака 30-40 минути. Г-н Петров сподели, че лично той чакал 35 минути, но удоволствието си струвало, защото когато застанал пред витрината, мигът бил увековечен с неговия фотоапарат от някакви англичани.
„На тия сини прашинки най-голямата им победа е да победят ЦСКА, а антирекордът им в Шампионската лига от 1-17 все още не е подобрен”, изрева Петров.
Положението стана неуправляемо, защото и Радо Ведрия се включи, за да обясни, че футболистът Гаджев имал оферта от ФК „Мелбърн”, ама отказал, за да остане в любимия ПъФъКъ
Накрая предаването се превърна в чиста лудост, когато позвъни критик Стоян, за да почете своята политическа поема за грабителите на България. Преди това той нарече водещите „пълни чобани” и призова да бъдат уволнени и изпратени да работят като охранители на паркинг.
А поемата му беше катастрофична и незнайно защо водещите през цялото време се хилеха и кискаха вместо да козируват на величавото слово на критика. В края на своето изпълнение той извика „Смърт на фашизма, свобода на народа!”
Тогава вече предаването рухна и се саморазпусна. За около един месец.
