И отпочна се поредно седмодневие от месеца първи на годината втора, в която властта беше в ръцете на Оногова, Комуто Царе, Папи и Патриарси конграчулейшъни сторваха.
Замина той за крепостта Париж и там с най-прочути владетели и самодръжци смеси се и рамо до рамо с тях ходи и светът видя го и той видя света.
А в твърдината Улпия Шопия дела чудни случваха се. На агората сред човеците появи се девата Нешка от клана на Робевите и рече им на хората, че нищо общо нямала с младия безцензор Николо Бареций и хич даже не го е подкрепяла. Дори три пъти от него отрече се, а хората се чудеха как тъй Нешка от Николо Бареций отвърнала се е, щом с гърди голи защитаваше го.
Пък срещна се всемилостивият и всеблаг гербератор Леноторезец Първокопник с патриарха на страната с големина на длан човешка и като поговориха си, излезе пред човеците и каза им, че без Началника нищо не можем да направим, а хората чудеха се как тъй патриархът такова богохулство търпи и изтрайва.
Пък на агората появи се и великият велможа Местаний Златоусти и като погледна екзактно право в очите човеците, рече им с, че избори задават се нови и митологеми стари трябва да си ходят. Тъй говореше, а людете чудеха се какво точно от тия уста златни излиза.
Така в объркване всеобщо изниза се седмодневът кажи-речи целият. И стигна се до петък, когато облаци черни и зловоние киселозелно земята с големина на длан човешка покриха. Тогаз започна предаването „Шведска маса”, а в него две радиоизчадия с имена Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон слова злостни заредиха и вредом рев, вой и скърцание със зъби започнаха, а родът человечески беше предаден на гибел телесна и погибление духовно.
Още след първото „Гот моргон, снеля менихур”, демек „Добро утро, добри хора” на шведски, беше радиоизпусната песен странна и стряскаща. Музикалният продуцент на предаването Максимовсон каза, че това било тибетско полутоново пеене. В ефира се чу нещо, което звучеше като прочистване на гърло, примесено с изпиляващо нервите дрънчене на капак от домашна тенджера. Максимовсон лековерно го обяви за гонг.
Песента беше прекъсната от бат Недко, който приветства всички по телефона, от слънчев и топъл Черноград. Човекът поздрави водещите и затвори.
По този повод в ефира се понесе китайска естрадна есен. Пискливите гласове на певците развалиха необратимо слуха на всичките тринайсет слушатели на предаването.
След него фейсбукърът Момчил заяви публично "Je suis Шведска маса".
Но страшното предстоеше. Предаването изведнъж беше превзето от Михаил Йончев и неговата стара, стара, открадната песен „Спомен за лятото от Магдалена”.
После в рубриката „Музикална плесен” се появи Венета Рангелова и нейното прочуто парче „Като огъня жена”. Беше... общо взето беше ужасно за слушане.
Интонационното безумие продължи и с Румяна Коцева и песента и „Блага дума”.
В един момент нивото на глупотевичност стигна огромни нива и затова започна рубриката „Колосални простотии”. В нея се оказа, че на бургаската стокова и фондова борса най-много се харчи книгата „Завръщане в минали животи” – с лечебна цел и че има голямо предлагане на детективски услуги. Мощен инвестиционен брокер пък предложи оферта за банциг и празни пчелни кошери, но сесията приключи без продажба.
Сигурно затова или заради онова в ефира запя тъжно и кахърно Росица Кирилова, а след нея Маргарита Хранова.
Тъй настъпи моментът за основната тема в предаването „Кой в България се страхува от свободното слово?”
Оказа се, че почти никой не се страхува, защото почти никой не позвъни, за да каже нещо по темата.
Пръв взе думата Красимир Савов, който учуди водещите с признанието си, че слуша „Шведска маса” вече шеста година. След това обясни, че свобода на словото има само в страни с развито гражданско общество. Накрая изказа мнение, че истинската информация за случващото се в България може да се прочете само в чуждестранните медии. Причината била в различните височини на камбанариите на нашите и чуждите медии.
Някак ни в клин ни в ръкав пак изтече песен на Румяна Коцева „За един мирен свят”. Хората не бяха предупредени и затова пораженията бяха огромни.
По телефона се чу още един глас народен. Мирен човечец от „Меден рудник” се оплака от община Бургас, че одрусала майка му с акт затова, че гледала в двора си десет кокошки. Синът на глобената се зачуди защо на метри от него има цигански къщи с кокошки и с прасета, но никой не ги глобява. На това водещите му отговориха, че едните кокошки са стръвници, а другите са домашни любимци. И обещаха да се борят с Общината за свобода на словото на кокошките.
Стефан Петров поясни, че кокошките имат свободен глас и затова ги глобяват. После обясни, че у нас няма свобода на словото, защото половината медии са на един собственик, а другата половина са с неясно каква.
Затова или заради друго запя Стефифешън кавър на „Имала Мариана” на Емил Димитров и беше много, ама много подло да бъде радиоизпусната тъй без ранно оповестяване. Затова и ужасът сред мирните слушатели беше колосален.
Така завърши това безумно предаване, а другият петък водещите се заканиха да го направят още по-отвратително.
Очевидно това е възможно...
