И отпочна се третият седмоднев на месеца шести от годината втора на управлението Му на гербератор Ленторезец Първокопник.
Тогаз яви се той пред човеците в града Пиргос на брега на морето и на ленторезие отдаде се голямо. И като ходеше по вода, щото дъжд валеше, гербераторът лентата отряза на нов дом рибарски, после ленторезна пристанище ново рибарско, сетне чистилище за води без лента остави и други чудеса стори, а тръбачите медийни ерихонски „Осанна” и конграчулейшъни сториха Му.
И ето възправи се той пред човеците и рече им „Каквото обещал съм, изпълнИл съм го” и всички във френетични възторзи и бурни ръкоплескания впуснаха се.
Но край града най-хубав и прехубав Пиргос бензинов потоп изля се. Тогава наместникът Му на гербератора Деметрий Николий отиде до потопа, да види с очите си що станало е. Там с ръце голи една змия страшна хвана и спаси я и тръбачите медийни ерихонски на колене паднаха и в хор викнаха „Осанна” и всеки тръбач най-силно искаше да протръби и всички за спасената змия думаха, а за бензиновия потоп бързо забравиха. А човеците казваха си, че тия тръбачи медийни ерихонски просто са твърде много. После чу се, че виновници за бензинолеенето били от племето на лукойлите и големи наказания уж щяха да турнат им, ама всичко в канала оттече и битият беше бит, а набензиненият набензинен.
А пазителят на хазната Иваний от клана на Искрите начумери се и отказа се от работата си да се откаже. И чу се, че щом не си дава оставката, главата щели да му вземат.
Пък в Разнородното събрание патрициите гуша за гуша хванаха се и със слова злостни обругаваха се неспирно.
Тъй стигна се до петък и крава излая, кон изкукурига, а котка като магаре изцвили. Облаци покриха небесата, а дъждове удавиха земната твърд. Тогава вредом рев, вой и скърцание със зъби настанаха, а родът человечески беше предаден на гибел телесна и погибление духовно.
Тъй започна предаването „Шведска маса”
Първото музикално изпълнение, на което стъпиха в ефира двамата водещи Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон беше изпълнение на Доника Венкова. По скалата от много лошо до 10 парчето с лекота стигна до 15.
Баш по това време звънна по телефона извънредният и пълномощен посланик на предаването в слънчевия и спокоен Черноград бат Недко. Човекът се оплака от ниските изкупни цени на черешите, а след това пак не пропусна да се похвали с младото си конче на име Пенчо. Като поздрав към хусарите от Черноград Весо Максимовсон направи опит да радиоизпусне песента на Панайот Панайотов „Пейте другари чавдарци”
Уви, безумноо изпълнение беше прекъснато от Римлянина, който призова бат Недко да дойде на бургаския плаж и да продаде черешите си без прекупвачи. Първо обаче да си платял наем за два квадратни метра площ и след това да продавал на висока цена. Тук водещите изреваха радостно в ефир и пожелаха на прекупвачите да седнат върху пръста си, за да останат с пръст в седалището.
Последва рубриката „Колосални простотии”. Чрез нея слушателите разбраха, че на бургаската стокова и фондова борса най-много се търсят „добронамерени жени до 45 години за сериозна връзка или това, че 30- годишен бургазлия, нежен, предлага на платежоспособна дама нежности. Калудовсон и Максимовсон призоваха „нежния” да се скрие, защото на мода били ръбатите и груби мачовци като тях двамата.
Най-сериозно внимание беше отделено на офертата на една детективска агенция, която предлагаше „наблюдение, контранаблюдение, измами и фалшиво алиби”. Двамата дълго се чудеха какво значи контранаблюдение, но поради липса на достатъчно мозъчен обем се отказаха.
Тъй се стигна до основната тема, посветена на задръстванията в Бургас.
Представител на сдружение „Син светофар” позвъни, за да обяви, че срещу една дамаджана ракия ще научи всеки желаещ да лети над задръстванията по улиците.
Ники взе думата, за да каже, че автомобилните задръствания се случват като запека, т.е задържа се, задържа се, задръства се, запушва се, пък накрая вземе, че избие нанякъде. Човекът дори обвини правителството на Орешарски, че спряло всичко и затова улиците се задръствали. Накрая каза „Евала на кмета, че ремонтира” и приключи.
Ни в клин ни в ръкав Максимовсон и Калудовсон започнаха да спорят кой е авторът на книгата „Приключенията на Лукчо”. Оказа се, че е Джани Родари.
По този повод се обади Борката и попита кой е написал шедьовъра „Горе ръцете или враг номер 1”. Оказа се, че е Лев Давидичев. Тук Максимовсон изпадна в кретенски възторг, защото се оказа, че идиотското заглавие му е сред най-любимите завинаги.
Римлянина отново взе думата и като стар катаджия предложи две рецепти срещу автомобилните тапи. Първата метода се оказа проста. По време на час пик и съответното задръстване се изгасяли всички светофари, а катаджиите се изнизвали уж на катастрофа. Тогава шофьорите винаги се оправяли сами.
Втората метода беше по-динамична. В нейните рамки всички пътуващи за Сарафово и Слънчев бряг трябвало да минават през черните селски пътища край гробищата, ТКЗС-то и село Лъка. Това бил скрит път, но утъпкан от циганските каруци, които карали нощем крадените стоки.
Максимовсон изпадна в истеричен смях и се смя, смя, смя, като в стара българска комедия, почти до сълзи.
А през цялото време един фейсбукър на име Момчил пишеше провокативни коментари под профилната си снимка с набол мустак и мъхест пуловер и отказваше да се обади в ефир, щото нямал ваучер на телефона.
Та, той съобщи, че секс гуруто Кобилкина си навлажнила йонито в бургаския йонизатор на площад „Тройката”.
Тук някъде предаването изгуби своя здрав разум и просто угасна поради изчерпване на дневния си ред.
И остана само още едно предаване до края...
До края на сезона, бе! Вие какво си помислихте?
