Поредният случай на пребито до смърт момче разтърси телевизорите, мониторите и вестниците. 18-годишно дете, нападнато от двама мазни типове, с мазни прякори, с мазни, пихтиести желета в главите наместо мозъчни клетки. Но няма как да не се съгласим с бащата на нацията, който само преди дни се изказа, че навсякъде стават убийства, все пак гледаме „От местопрестъплението - Маями".
Стават, господин премиер. И сериали гледаме, а и без да ги гледаме знаем, че по целия свят има невини хора, които скърбят за безумно погубени жертви. Но все пак е страшно, все пак е низко и долно. Упадъкът на човешкия морал, липсата на съпричастност, беззаконието пак ни стресна ха и изненадаха, тъй както падналия през декември сняг.
За убийците, които отначало непредумишлено умъртвили момчето, трудно можем да кажем, че са човеци. А какво да кажем за онези, които са видели побоя, които не са се намесили, които са гледали или подминали безучастно, които са имали наглостта да правят снимки и клипове на страшната смърт. Тях още по-мъчно можем да причислим към човешкия вид и природа. Къде е съпричастността, къде е смелостта, подкрепата и помощта?
Момчето е пребито, момчето е убито пред очите на група сеирджии, които страхливо са гледали, за да задоволят нездравото си любопитство. Никой не се е намесил. Та нали може да отнесе някой юмрук в лицето или ритник в задника. А собственият задник е по-ценен от човешкия живот, по -мил от съвестта и по-скъп от достойнството.
Отиде си едно момче, убийците ще вярват в своята правота и ще продължат да всяват страх и ужас в свитите заешки сърца на случайните минувачи, прокурори, съдии и правораздавателни органи от всякакъв род.
Станалото, станало! Сега ще се вайкаме и тюхкаме, ще седнем пред компютрите, ще започнем да плюем, след третата ракия ще се бием в гърдите и ще разправяме какво бихме сторили, ако бяхме там, ще подпишем петиция „Искаме смъртно наказание за убийците на осемнадесетгодишния Тодор", ще си сложим за профилна снимка лика на момчето, ще бъдем Тодор, а България ще е Враца. Враца, ама друг път! Близки и приятели на момчето се събраха на протест. Явно постреснаха леко прокуратурата, която на бърза ръка се коригира и обвини двете Понички в предумишлено убийство. Но ще има ли правда в съда? Двумилионна София се включи в подкрепата за справедливо правосъдие на убийците. Цели 40 души се събраха, за да покажат съпричастност. А другите градове? Нали ще бъдем Тодор, нали ще бъдем Враца?
Ще бъдем, ама за три дни. Нали всяко чудо траело толкова.
Хляб и зрелища иска народът и друго не търси, а и не дава. Заедно с момчето отдавна е погребал своят смелост и доблест. Къде отидоха човеците, къде изгубиха душите си? А смелите? Съдбата обича смелите, но не онези на теория и не онези пред компютрите!
