Откриха паметник на Апостол Войвода
Откриха паметник на Апостол Войвода
В Южния парк кметът на Община Несебър Николай Димитров  и Иван Бабев - председател на Македонското  братство “Тодор Александров“ откриха първия в България бюст-паметник на  прочутия  хайдутин, виден деец на ВМРО и легендарен борец за свободата на българите от македонския край  Апостол войвода. На събитието присъстваха  зам. кметовете Лазар Япаджиев и Виктор Борисов, доц. Николай Тошев – председател на македонските организации в България, общински съветници, много граждани.
Пламенни речи на признателност към подвига на героя произнесоха Златин Чаушев-началник на отдел „Несебър-Световно наследство“, Иван Бабев и доц. Николай Тошев.
Кметът на общината – г-н Николай Димитров поздрави  с днешния празник Свети дух и благодари на всички, съпричастни към изграждането на паметника.
Той е дело на изявения несебърски скулптор Йордан Йорданов и е изработен по поръчка на инициативен комитет и Mакедонското братство „Тодор Александров“.
Монументът е израз  на  признателността на   наследниците на бежанците  от Македония и Беломорска Тракия към героизма  и жертвоготовността на великия българин, отдал живота си на каузата на единна и свободна България.
Венци на признателност пред бюста на героя  се положиха от името на Община Несебър, Общински съвет Несебър, Македонското братство „Т. Александров“, Музей „Старинен Несебър“.
Много граждани потомци на македонски изселници обсипаха с цветя бюста на Апостол войвода.
Тържеството закриха Група за изворен фолклор „Вардарка“  към НЧ „Гоце Делчев“ с. Равда с изпълнение на автентични песни за Ениджевардарския герой.
 
Апостол Петков Терзиев, известен като Апостол Боймички или Постол войвода, е български хайдутин и революционер, започнал своята борба с Османската империя в края на 19 век като хайдутин.  В 1897 година Апостол войвода е привлечен от лидера на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Дамян Груев и постепенно се превръща в основна фигура на организацията в Солунския революционен окръг. Участва в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година, а след него организира българската съпротива в района на Ениджевардарското езеро срещу новопоявилите се гръцки андартски чети.
Цели 14 години този  българин е истински защитник на българщината в региона, заради което печели и народното признание с прозвището си Ениджевардарското слънце.