Мине се не мине някой месец и синът ми пада поразен от поредната мания в света на играчките.
Спомням си как в един ден с блеснал поглед извика, че иска да му купя „трансформър"
Аз естествено попитах какво ще да е туй животно и се оказа, че е пластмасова креатура, която дава възможност на щастливото дете да реконструира автомобил в кръвожаден войн или да трансформира супербоец в танк, който прегазва всичко по пътя си.
Поради характерната ми дебилност хич даже не споделих ентусиазма на първородното ми отроче, защото не ми беше ясно за какво трябва да разглобиш един рицар и да го сглобиш отново под формата на редосеялка, например...
Освен това предположих и то напълно правилно, че възможността играчките да преживяват подобни метармофози ще е скъпо удоволствие.
И така си беше. Купувах трансформъри в несвяст, синът ми грееше, аз посърнало вписвах в графа „идиотски разходи" покупка след покупка, докато един ден установих, че всичките трансформиращи се играчки са захвърлени и са обявени за ненужни.
Освен всичко се оказа, че заради постоянните смени на самоличността им те са загубили целостта си, т.е поначупили са се и са излезли от строя. По същото време синът ми вече настояваше да му купувам поредните нови, пластмасови грозилища.
Почувствах се прецакан. Че за какво тогава бях строшил маса пари за ония ми ти трансформъри???
И ме обзе онзи гибелен гняв на Ахила Пелеев, едва се сдържах да не ги хвърля в контейнера за боклук.
Но пък като се замислиш, не е било нужно да се ядосвам, защото трансформациите са навсякъде около нас. Дори в реалния живот някои хора преминават от дясното в лявото платно за движение, други неспокойни духове така се трансформират, че стават чак транссесуални и от активни стават пасивни или от пасивни активно са хвърлят в акт след акт. И медиите възторжено ги споменават и им обръщат внимание.
Дори в приказките е така. Нали се сещате как принцът целунал пъпчивата жаба и тя станала принцеса, как грохналата старица, която изпросила последния сандвич от гладна селска девица, за благодарност я превърнала в манекенка с десет рекламни договора и прочие..., промяната е толкова естествена.
Думам ви всички тези безумства, защото трансформациите в бургаската политика започнаха да ми напомнят на играчките трансформъри.
Виждаме как политиците както прелетни птици излитат от едни партийни гнезда и свиват други, в по-топлите страни, там където повече ценят птичата им песен. Виждаме ги как като древни номади тръгват на поход към нови по-добри светове и канят всички да тръгнат след тях.
Естествено тази миграция е придружена от необходимата трансформация, т.е един политик от десен става ляв или от десен става център нападател, от меч става плуг, от ястреб се превръща в гълъб, от харизматичен лидер на масите става истеричен лидер на себе си, от партиец става независим, абе промяната е същата като при играчките на сина ми, т.е политиците стават трансформъри.
По този повод един местен политик ми каза „Когато една партийна шайка завземе партията, какво друго ти остава освен да си тръгнеш"
Така е, ама можеш да си тръгнеш като Любо Пенев, като им забиеш по един шамар в муцуните...но пък може и да се върнеш после като Любо Пенев, което не знам дали е хубаво.
А лошото на трансформациите е друго...никой не е добавил информация дали бившата жаба и настояща принцеса не е запазила жабешкия си характер и дали в края на краищата на всички не им излязло прекалено скъпо от тази промяна. Затова и един познат шивач викаше „Облякъл се Илия...пак в тия".
И пак да припомня, че накрая синът ми изхвърли всички трансформъри и вече не играе с тях, защото са му безинтересни.
Но пък колкото и да е странно, още пази плюшеното си мече.
Каква е поуката ли? Абе, кой съм аз, че да ви уча, но си мисля, че трансформърите винаги ги изхвърлят или те сами се чупят и пак ги изхвърлят.
