На Еньовден стават чудеса
На Еньовден стават чудеса / netinfo

Култът към слънцето, нощта, която показва бъдещите любови, началото на лятото, края на годината. Това са само част от символите на времето около най-дългия летен ден.
Ден на лековитите билки и на здравето, но и на мистиката. Моми берат билки през нощта обредно голи и риклякват мълчаливо в росата. Лечебните треви се берат за добро към изток, към изгрева на слънцето. Когато се берат за лошо, се тръгва в обратна посока - към запад. На най-мистичния ден в годината водата и тревите проявяват мощна лечебна и магическа сила.
Но за да е лековито билето, трябва да се откупи от самодивите. Затова набраните билки се оставят край изворче или аязмо, а момите се хващали на мълчаливо хоро. Чак когато то се завърти три пъти, продумвали, защото билките вече са се налели с магическа самодивска сила. Ритуалът е важен, защото неоткупени от самодивите билки ставали не лековити, а отровни и се използвали при магии.
Популярен е и обичаят надяване на пръстените, при който срещу Еньовден момите пускат в котле с "мълчана вода" китка с пръстен и на сутринта момиче, нагиздено като Еньова булка, ги изважда с вързани очи и предрича коя за какъв ерген ще се омъжи.
Така векове още преди учените да открият, че водата има памет, предците ни са гадаели съдбата си с "мълчаната вода". Мълчана, защото над съд с изворна вода момата гадателка мълчала цяла нощ, докато дружките плетели венчета от лечебни треви и ги потапяли през нощта във водата за нощта.
Станете във вторник рано и при изгрев застанете срещу слънцето и погледнете през лявото си рамо назад за отражението на сянката си. Видите ли я цяла, ще сте здрав, а "половин сенкя" гадае на болест. Твърди се, че магии могат да се правят, но в нощта срещу Еньовден магия за зло е неотразима. Направената в тази нощ магия нищо не може да я предотврати. Затова нощта на Еньовден е и нощ на магьосниците.
На Еньовден хората се мият в реки, езера или извори. Но очистването от болести и мръсотии започва още по изгрев, когато традицията повелявала хората да се търкалят в росата боси и голи.
На Еньовден старите езически обичаи се срещат с голям църковен празник. Денят наистина е необикновен, тъй като 24 юни е рождеството на Йоан Кръстител.
А това е и разделителната бразда между Стария и Новия завет, между два свята - на езичеството и на християнството.
24 юни е и Нова година за масоните, вярващи, че силата на светлината, т.е. на Слънцето, ще озари устрема им към овладяване на духовното. Според летоброенето на масоните на 24 юни започва 6015 година след светлината. Еньовден е лятното слънцестоене и масоните свързват 24 юни с Великия творец, създател, ваятел, т.е. с Великия архитект на Вселената.

Последвайте ни

Бургас