Явор Говедаров е кмет на смолянското село Търън вече 48 години, предаде БНТ.
На последните местни избори беше преизбран за пореден мандат, а в Търън върви следната приказка: "Докога ще е кмет Явор Говедаров? Докато селото съществува".
"1975 година, на 27 януари бях избран за секретар на община Търън. Малките общини 79-та година ги закриха, образуваха селищни системи и аз станах кмет тогава и оттогава не съм се местил. В една и съща община, фактически на едно и също място ми е трудовата книжка", разказва Явор Говедаров - кмет на село Търън.
Кметът не брои мандатите си, а работата която е свършил и онова, което е направил за селото. През годините местните хора са свикнали да го търсят за всичко. Звънят му и извън работно време, и дори през нощта.
"Тя, жената, ма изгони да спя в друга стая самичък само заради телефона, защото звъни по всяко време, и тя не може да почива жената. Аз никога не съм го затварял телефона и не е имало случай да не дигна. Казал съм и на моите служители, когато съм в отпуска и по принцип те знаят едно... те нямат право да върнат човек от кметството за несвършена работа", казва Явор Говедаров.
А как половин вековното кметуване се отразява на семейството му?
"Най-много теглят те по принцип. Тя жената и миналия мандат, този мандат зорлем съм я накарал да дойде да гласува. Миналият мандат въобще не гласува за мене. Този мандат, чисто и просто, от куртоазия, да дойде, да я видят, че сме семейство, да не каже някой, че сме разделени, което не е вярно, също не ми даваше. Децата не ми даваха да се кандидатирам за този последен мандат. И аз си бях решил - ако другите партии изкарат някой човек, който да може да поеме селото, имам подготвени хора и аз, но не се случи това нещо и тогава реших да се кандидатирам още един път. Да навърша 50 години, това ми беше моята мечта и да приключа вече с работата вече по принцип", планира той.
Вечният кмет на Търън отдавна е в пенсионна възраст, но работата се е превърнала в мисия, която му носи удовлетворение.
"Основно уважението от хората. Дава ми увереност, дава ми всичко това, радост ми създава по принцип. За да работиш една работа толкова години, винаги съм казвал на колегите, които встъпват на работа - почваш тази работа като кмет не заради заплатата, тъй като заплатите са 1000-1100 лева на нашата Смолянска община, докато в Мадан един кмет на много по-малко населено място вземат по 1400-1500 лева", споделя той.
Според Явор Говедаров да си в служба на хората е приятно задължение, стига да го изпълняваш от сърце:
"Не трябва кмет, който стане, да сключи сделка с дявола и да гледа само своите икономически интереси или своите и на приближените. А преди всичко да може да гледаш хората в очите, да разговаряш с тях, каквото може да им помогнеш, каквото не може да им помогнеш, да им обясниш къде да идат да им свършат други работа".
С какво се промениха изборите през всичките тия години?
"Промениха се в една много лоша черта - много мръсна, подкупна кампания. Много мръсотии плюха и против мен и против семейството ми, против всичко. Но аз гледам на това с безразличие, защото да се ядосваш за нещо, което другите ти го казват и не е вярно, не е необходимо да си тровиш живота. В края на краищата, като приключи изборния ден, виждаш за какво става въпрос и се успокояваш и почваш наново да работиш за тези хора", казва той.
Явор Говедаров продължава да следва мисията си. А на семейството си е обещал, това да е последният му мандат.
На последните местни избори беше преизбран за пореден мандат, а в Търън върви следната приказка: "Докога ще е кмет Явор Говедаров? Докато селото съществува".
"1975 година, на 27 януари бях избран за секретар на община Търън. Малките общини 79-та година ги закриха, образуваха селищни системи и аз станах кмет тогава и оттогава не съм се местил. В една и съща община, фактически на едно и също място ми е трудовата книжка", разказва Явор Говедаров - кмет на село Търън.
Кметът не брои мандатите си, а работата която е свършил и онова, което е направил за селото. През годините местните хора са свикнали да го търсят за всичко. Звънят му и извън работно време, и дори през нощта.
"Тя, жената, ма изгони да спя в друга стая самичък само заради телефона, защото звъни по всяко време, и тя не може да почива жената. Аз никога не съм го затварял телефона и не е имало случай да не дигна. Казал съм и на моите служители, когато съм в отпуска и по принцип те знаят едно... те нямат право да върнат човек от кметството за несвършена работа", казва Явор Говедаров.
А как половин вековното кметуване се отразява на семейството му?
"Най-много теглят те по принцип. Тя жената и миналия мандат, този мандат зорлем съм я накарал да дойде да гласува. Миналият мандат въобще не гласува за мене. Този мандат, чисто и просто, от куртоазия, да дойде, да я видят, че сме семейство, да не каже някой, че сме разделени, което не е вярно, също не ми даваше. Децата не ми даваха да се кандидатирам за този последен мандат. И аз си бях решил - ако другите партии изкарат някой човек, който да може да поеме селото, имам подготвени хора и аз, но не се случи това нещо и тогава реших да се кандидатирам още един път. Да навърша 50 години, това ми беше моята мечта и да приключа вече с работата вече по принцип", планира той.
Вечният кмет на Търън отдавна е в пенсионна възраст, но работата се е превърнала в мисия, която му носи удовлетворение.
"Основно уважението от хората. Дава ми увереност, дава ми всичко това, радост ми създава по принцип. За да работиш една работа толкова години, винаги съм казвал на колегите, които встъпват на работа - почваш тази работа като кмет не заради заплатата, тъй като заплатите са 1000-1100 лева на нашата Смолянска община, докато в Мадан един кмет на много по-малко населено място вземат по 1400-1500 лева", споделя той.
Според Явор Говедаров да си в служба на хората е приятно задължение, стига да го изпълняваш от сърце:
"Не трябва кмет, който стане, да сключи сделка с дявола и да гледа само своите икономически интереси или своите и на приближените. А преди всичко да може да гледаш хората в очите, да разговаряш с тях, каквото може да им помогнеш, каквото не може да им помогнеш, да им обясниш къде да идат да им свършат други работа".
С какво се промениха изборите през всичките тия години?
"Промениха се в една много лоша черта - много мръсна, подкупна кампания. Много мръсотии плюха и против мен и против семейството ми, против всичко. Но аз гледам на това с безразличие, защото да се ядосваш за нещо, което другите ти го казват и не е вярно, не е необходимо да си тровиш живота. В края на краищата, като приключи изборния ден, виждаш за какво става въпрос и се успокояваш и почваш наново да работиш за тези хора", казва той.
Явор Говедаров продължава да следва мисията си. А на семейството си е обещал, това да е последният му мандат.
