Най-често срещаната парола в интернет е "парола" или "123456". А всъщност от съображения за сигурност тя би трябвало да бъде нещо от рода на "HQbgbiZVu9AWcqoSZm&ChwgtMYTrM7HE3ObVWGepMe?OsJf4iHMyNXMT1BrySA4d7".
За интернет потребителите избирането на парола е главоблъсканица, която може скоро, благодарение на напредъка на технологиите, да остане само лош спомен. Милиони потребители имат горчив опит с паролите. Нито една парола не е достатъчно надеждна, когато хакери решат да влязат в системите на банки, магазини или други социални мрежи, които не са успели да се защитят достатъчно добре, отбелязва БГНЕС.
В свят, в който технологиите напредват с висока скорост, формулата потребителско име-парола, датираща от най-ранните времена на информатиката, остава норма. Защо? "Отговорът е прост. Не е скъпо", казва Пер Торсейм, норвежки експерт по кибер сигурност, който организира PasswordsCon, единствения конгрес, посветен на паролите.
PasswordsCon ще се състои през юли в Лас Вегас.
"Ако искате нещо друго - например система за идентификация, използваща софтуер или биометрични данни, трябва да плащате повече", допълва той. Във времената, когато компютрите бяха с размер колкото цяла стая, нещата бяха прости, защото те не се свързваха един с друг. След това дойде интернетът, който свърза в мрежа компютри, смартфони и други таблети.
Тогава за потребителя започна главоблъсканицата - да намери необичайна парола за десетки различни сайтове, използвани на различни устройства. Оттогава паролата има своя синдром - синдрома на "умората от паролата". "Хората никога не са гледали сериозно на паролите и изведнъж се появиха големи проблеми" с конфиденциалността, казва Мариан Мерит, съветник по сигурността на софтуерната компания Нортън.
"С достъпа до интернет на смартфоните или таблетите, писането на пароли става още по-мъчително", допълва Сара Нийдъм от компанията Конфидънт текнолъджис, разработваща алтернативни решения. Чрез изследване в 24 страни Нортън установила, че 40% от потребителите не се стремят да измислят сложна парола и не я променят редовно. Според компанията МакАфий над 60% от интернет потребителите редовно влизат в между 5 и 20 сайта, които искат парола и повечето предпочитат тя да е проста.
Най-популярните са "парола" на английски и "123456", казва Марк Бърнет, автор на книга по въпроса от 2005 година. Карл Уиндзор, директор на калифорнийската компания Фортинет, специализирана в областта на сигурността, опитал един ден да създаде пиратска програма срещу системата Unix на една компания с нейно съгласие. За няколко секунди Уиндзор разкрил една трета от паролите, а за една минута - още една трета. "Супер сигурната" парола на един колеж била разгадана за по-малко от пет минути, казва Бърнет.
Проучват се решения за замяна на системата. Google обмисля идеята за дигитално разпознаване с кодирани пръстени или карти за самоличност в USB. Асоциацията ФИДО Алианс, която обединява компании в сектора, сред които и PayPal, настоява за пръстова система за разпознаване върху екраните на смартфоните. "Тези системи вече показват добри резултати, икономични са и биха могли да бъдат пуснати на пазара тази година", казва вицепрезидентът на ФИДО Рамеш Кесанупали. Той е по-оптимистично настроен от колегата си от IBM, който през 2011 година предсказа, че тази система ще бъде задействана след пет години.
Във Вашингтон Патентното ведомство неотдавна публикува поискани от Apple патенти за лицево и дигитално разпознаване. Представителката на Motorola Регина Дъган стига по-далеч, като предлага "хапче парола", съдържащо чип и батерия, излъчващи уникален радио сигнал след разтварянето в стомаха.
Засега се идентифицираме два пъти, понякога с таен въпрос от рода на "как се казва кучето ви?". Други системи изпращат чрез sms парола за еднократна употреба. За момента експертите са съгласни с два принципа - да използваме паролите възможно най-дълго време, размествайки букви и символи, и никога да не използваме една и съща. След това стискайте палци и се надявайте, че използваният сайт е дал всичко от себе си за ефективната защита на виртуалния ви свят.
