В Европа няма специализирано законодателство за интернет пазара, но това е на път да се промени скоро ЕС, а това означава и българските власти, ще въведат специфична правна рамка върху мрежата до 2015 г. В същото време, за да ограничат държавната намеса на пазара, българските интернет медии създават нов етичен кодекс. Това стана ясно по време на най-мащабното събитие провеждано от IABulgaria за 2011 година - IAB FORUM Bulgaria 2011
През тази година Европейската комисия започна да работи по проблемите на специфичната дигитална среда с намерението да защити правата на потребителите, като наложи нови регулации.
Най-спорният момент в тези регулации са кукитата (англ. бисквитка). Това са малки текстови файлове с информация, която се съхранява от браузъра ви и позволяват на уеб сайтовете да ви идентифицират. Целта е да може да се анализира, как потребителят използва интернет сайта.
Вие можете да ги триете или блокирате, но Европейската комисия е изплашена от тях, защото те дават и съхраняват информация. Ето защо законодателите готвят да защитят потребителските права, като изискат браузърът да пита потребителя за всяка отделна бисквитка. Това на практика ще блокира работата на уеб браузърите.
Още по-генерално решение се готви за кукитата, които предоставят информация на трети страни, например рекламни компании. За тях от ЕК готвят да предложат забранителен режим в закона на всяка страна в Европейския съюз. Т.е. част от държавите в ЕС ще могат изберат да забранят събирането на информация по този начин, а други ще оставят в действие сегашния режим.
Според Алан Юро, изпълнителен директор на IAB това ще направи част от страните по-малко конкурентни. За да избегнат подобно развитие на ситуацията от IAB предлагат в сайтовете да има специален бутон, който да свързва потребителите с информационна страница за това каква информация се вкарва в техните компютри и се събира от тях.
Разбира се Брюксел с право е уплашен от интернет. От една страна мрежата дава възможности за достъп до личното пространство и данни за хората. Дори те самите да искат да ги споделят, това може да резултат от липса на достатъчна информация и гражданите трябва да бъдат предпазени.
От друга страна социалните мрежи създават един нов тип гражданско общество. Те дават възможност на хиляди непознати хора да споделят общи идеи и принципи. Ефектът от това явление може да се види в арабските страни, където мрежата позволява да се координират протестите и така е дава на демонстрантите логистичната сила да се противопоставят на организираната държавна машина.
За да се избегне обаче налагането на прекалено строги правила върху дигиталната среда в Европа, медиите на интернет пазара трябва да започнат да си сътрудничат. Това е основаната цел на асоциации като IAB. Сътрудничеството между медиите им дава възможност да налагат добри практики, да предоставят прозрачна информация за дейността си на потребителите, да дават ясно измерими данни на рекламодателите.
В Полша, която е един от най-бързо развиващите се интернет пазари в света IAB има още по-амбициозни цели. От полския клон на асоциацията финансират обучението на хиляди студенти в областите свързани с Интернет. Дори част от учащите се да не станат професионалисти, работещи в дигиталните медии, то те ще са информирани потребители. А някои от тях ще влязат в администрацията и ще променят регулациите, по начин недостъпен за сегашните законодатели и чиновници.
Според Ярослав Соболески, директор на IAB Полша, това е инвестиция в бъдещето, която ще започне да се изплаща след 3 до 5 години, но ще постави страната му на едно от първите места в света на интернет пазарите и комуникациите.
Соболески счита, че подобни мащабни решения не могат да са дело на една компания, те се случват само ако има сътрудничество между множество играчи на пазара, които освен че са конкуренти играя една игра на едно игрище. Това сътрудничество позволява и на малките компании да успяват и да са конкурентни на пазара, а е добро и за потребителите.
Преди няколко години в Полша фирмите масово заливат клиентите си с реклама, което кара много хора просто да спрат да посещават определени сайтове и да използват специални програми за блокиране на нежеланите съобщения.
Тогава полските компании в сектора се обединяват около общ компромис, като ограничават рекламата и се задължат да спазват добри практики спрямо потребителите, приемайки етичен кодекс. Нещо повече те се стараят да обучават потребителите за възможностите и опасностите в интернет пространството.
Със създаването на IAB асоциация в България, чиито член е и DarikWeb, подходът на взаимно сътрудничество в полза на потребителя вече се налага и у нас. В момента българската IAB е в процес на създаване на етичен кодекс, който да компенсира изостаналото законодателство в страната.
Компаниите, които нарушават кодекса вероятно ще бъдат вкарвани в черен списък, а ако са членове на IAB преди това ще бъдат изключвани от асоциацията.
Така българските интернет медии искат спечелят доверието на потребителите и да помогнат на страната ни да навакса изоставането си от света на дигиталните пазари и комуникации.
