Изследователският център на НАСА в Калифорния - мечтата на всеки любител на технологиите, а и не само. Малцина обаче успяват да стигнат до него. Само тримесечно обучение в университета в центъра струва 30 000 долара. Една българка обаче прави пробив и заедно с момиче от Унгария стават единствените стипендиантки от Европа в изследователския център.
През 2012 г. Богдана Ракова е само на 22 години, когато случайно решава да кандидатства за стипендията на университета в центъра на НАСА. Предизвикателството, отправено към участниците в конкурса, е да предложат решение на по-глобален проблем. Те трябва да покажат как ще променят и подобрят живота на 1 млн. души от техния регион в следващите три години.
Проектът на Богдана е за подпомагане на полезното хранене - с помощта на технологиите да се направи система, с която да сканираш с телефона си баркода на продукта, който искаш да купиш в магазина, и да научиш съдържанието. По този начин хора със заболявания (диабет например) биха могли по-лесно да избират какво да купуват и да разбират дали нещо в състава на продуктите не е вредно за тях.
Така Богдана печели стипендията и прекарва 3 месеца в университета в изследователския център на НАСА. Там има уникалния шанс да изучава изкуствения интелект, роботиката, нано- и биотехнологиите и др.
Още тогава тя проявява интерес към проекти и идеи, които решават проблеми в даден сектор.
"Мислещите хора в България виждат много възможности в проблемите", споделя Богдана.
Иначе за бизнеса и предприемачеството научава много в САЩ:
"Там вече е създадена среда, която буквално те притиска да правиш собствен бизнес. Това започва да се случва и в България, макар и бавно. Хубавото е, че и тук вече се формира общност, която се занимава с предприемачество", разказва още Богдана.
Когато се връща от университета на НАСА, тя решава да се заеме със собствен бизнес и започва да развива една от своите идеи.
Бизнес проектът й представлява система за предотвратяване на аварии в производствения процес. За целта се използва изкуствен интелект, който на базата на данните от машините например, прави статистически анализ и предупреждава къде и кога ще се появи авария.
Така например един от клиентите на бизнеса на Богдана е голяма международна компания за производство на алкохол. При нея дори най-простата част - кутията за бутилката с алкохол, минава през 15 машини. Така чрез анализа на системата може да се прецени коя машина след колко часа ще направи проблем.
"Ние не чакаме да се появи аварията и това да коства много пари на производителя и да попречи на производствения процес, а предварително го предупреждаваме за проблемите", обяснява Богдана.
Досега клиенти на разработката й са предимно чужди компании, но постепенно започват да проявяват интерес и на българския пазар.
"Има лека разлика в мисленето на хората в България и тези в чужбина - там са по-отворени и по-достъпни за използването на нови технологии. В България се убеждават, чак след като на практика им покажем ползите от новите системи", допълва Богдана.
И все пак обаче тенденцията в света е всичко да става "по-умно" - умни сгради, умни градове, умно производство.
"За да правиш бизнес в България, е необходим много ентусиазъм, но не само. Трябва да създадеш не просто бизнес, който прави нещо, а бизнес, който може да промени положително живота на много хора. Ако мислим от такава гледна точка, винаги ще имаме и клиенти. Просто не трябва да спираме да търсим смисъла в това, което правим всеки ден - има много възможности, включително и в България", убедена е Богдана.
