Прието е състоянието на морето – дали то е безопасно, или влизането в него крие някакви рискове – да бъде обозначавано с флагова сигнализация. Зеленият флаг е знак за напълно спокойно море, жълтият ни предупреждава да сме с повишено внимание, а червеният забранява да влизаме – морето е прекалено бурно и непредсказуемо, и може да ни отвлече. Тази привидно проста цветова система ежегодно спасява стотици милиони човешки животи. А ако можехме да я внедрим за сигнализацията и на още едно, по-специфично море – това на международните отношения?
Днес те са пренаситени с толкова много несигурност и тлеещи конфликти, че вероятно зелените флагове биха били рядкост, а над повечето региони по света биха се веели предимно жълти. А къде биха били червените – сигнал за толкова бурен конфликт, с потенциал да ни повлече към световна война и катастрофа за цялото човечество? В Украйна, Близкия изток, Тайван – най-вероятно. За тях се сещаме веднага, понеже там опасните вълнения се виждат ясно. Предупредителен червен флаг обаче би бил необходим и на още едно, често пренебрегвано, място – в Нагорни Карабах.
Защо? Малко предистория
Нагорни Карабах е регион, който обикновено не е във фокуса на общественото внимание. Въпреки че вероятно би трябвало – защото значението му става все по-ключово. Той се намира в Кавказ, населен е с арменци още от Античността, но през вековете е владян от различни сили, а от началото на XIX век е част от руската империя. През XX век Нагорни Карабах влиза в състава на Съветския съюз като част от една от неговите републики – Закавказката, тогава включваща в себе си Азербайджан, Армения и Грузия. А след като трите формират индивидуални съветски републики в рамките на СССР, той попада като автономна област в пределите на Азербайджан, която пък има териториални претенции към него от позицията на правоприемник на наследството на персийската империя, властвала над региона в миналото.
Пришиването по политически замисъл на областта към Азербайджан, вместо към Армения, провокира пагубни последици. Още от края на 80-те, в последните години от съществуването на Съветския съюз, недоволството ескалира. Започвайки от петиция с искане за присъединяване на Нагорни Карабах към тогавашната Арменска съветска социалистическа република през 1987 г. и от отделни случаи на стълкновения, конфликтът се разраства до дългогодишна кървава война. След разпада на СССР и отделянето на неговите републики като независими държави, Нагорни Карабах остава автономия в границите на Азербайджан. Областта се самообявява за отделна държава (Нагорно-Карабахска република), но остава непризната от повечето страни, с изключение на също непризнатите Абхазия, Приднестровие и Южна Осетия. Военният конфликт продължава от 1988 до 1994 г. с победа за Армения, като се смята, че е взел около 30 хиляди жертви (общо от арменска и азерска страна).
Но с неговото приключване, уредено със споразумение между Армения, Азербайджан и непризнатия Нагорни Карабах през 1994 г., напрежението не угасва окончателно, а само временно притихва. И през последните години то припламва периодично и все по-често. За кратко конфликтът се активира през 2016 г., а после и с нова война през есента на 2020 г., продължила месец и половина, взимайки нови приблизително 11 хиляди жертви (общо от арменска и азерска страна). Новият етап на войната донесе победа за Азербайджан, която си възвърна контрола над редица територии. И свали за кратко правителството в Армения, след като премиерът Никол Пашинян подаде оставка под натиска на протести, провокирани от военното поражение на страната, а после се завърна отново на власт, печелейки предсрочните парламентарни избори.
Още случаи на взаимни арменско-азерски обстрели с жертви има три пъти общо през 2021 и 2022 г. А това е коварен конфликт, не само защото тлее, неразрешен от дълги години и не само защото при всяка негова нова активация враждуващите страни взаимно се обвиняват кой е започнал пръв. Но най-вече заради това кой коя от тези враждуващи страни подкрепя.
Географски погледнато, Нагорни Карабах е планински и без излаз на море, но външнополитически там има много коварни скрити течения
Инвазията на Русия от февруари, заедно със страховете за това дали тя ще нанесе нарочен ядрен удар или, че военните действия може да предизвикат инцидент в АЕЦ, фиксират погледите на международната общност в Украйна. Военните маневри на Китай около Тайван и създалото се по този повод напрежение, близкоизточните и други конфликти също обострят бдителността ни. Всички те провокират към размисъл дали точно от един от тях не може да последва пагубна за човечеството Трета световна война. Но и във всички тях „опасните вълнения“ са ясно видими и „посоките на теченията“ са относително ясно очертани.
В Нагорни Карабах обаче, макар да няма географски излаз на море, съществуват коварни „подводни течения“ и „скрити ями“, заради които предупредителният червен флаг е силно наложителен. В противоборството на Армения срещу Азербайджан например Русия е на страната на Армения, а Турция – на Азербайджан. Но на страната на Азербайджан е и Иран (иначе смятан за по-близък до Русия) – играч, който не е за подценяване не само като важен енергиен фактор, но и защото разработва собствена ядрена програма. А на страната на Армения пък, в противовес със своя натовски съюзник Турция, са Съединените щати. Като част от отбор „Армения“ в този случай САЩ попадат в общ лагер с Русия, с която иначе са във вражда. Щатите разгневиха традиционния си партньор Турция, обвинявайки го гласно за извършения преди век геноцид над арменците. Китай също се интересува от случващото се в Азия. Дали Азербайджан опитва да вземе превес над Армения, като се възползва, докато съюзничката ѝ Русия е фокусирана върху собствените си стремежи в Украйна? Или пък Русия използва подопечната си Армения срещу газовия конкурент Азербайджан? Или и двете?
Блоковете на враждуващите лагери са нестабилни и са се преподредили в странни групи в конфликт, в който предвидимост няма. И в който огънят може да избухне във всеки момент, без да е ясно сам ли се е възпламенил, или някой нарочно го припалва. Или и двете...
Факторът „Близост“
Освен всичко, изброено дотук, има още един фактор, който провокира да развеем флаг за предупреждение – близостта на още една война до нас. Макар че и Армения, и Азербайджан географски се намират в Азия, на културологично и цивилизационно ниво те са възприемани по-скоро като принадлежащи на европейския свят. И са и членки на Съвета на Европа. След войната в Украйна (тоест война в Европа), още една, този път на прага ѝ, и също толкова непредсказуема, е сериозна опасност. При това арменската общност е една от най-големите малцинствени общности у нас, следователно конфликтът засяга пряко и хиляди български граждани. А пък другата страна в конфликта – Азербайджан, е важен алтернативен доставчик на газ за много страни, включително за нас.
Една привидно проста цветна система ни предупреждава какво е състоянието на морето и ежегодно спасява стотици милиони човешки животи. Ако можеше да внедрим подобна и за да се предупреждаваме за състоянието на международните отношения, и с един червен флаг да се предпазваме от войните, би било хубаво. Но поне засега това изглежда трудна задача.
Днес те са пренаситени с толкова много несигурност и тлеещи конфликти, че вероятно зелените флагове биха били рядкост, а над повечето региони по света биха се веели предимно жълти. А къде биха били червените – сигнал за толкова бурен конфликт, с потенциал да ни повлече към световна война и катастрофа за цялото човечество? В Украйна, Близкия изток, Тайван – най-вероятно. За тях се сещаме веднага, понеже там опасните вълнения се виждат ясно. Предупредителен червен флаг обаче би бил необходим и на още едно, често пренебрегвано, място – в Нагорни Карабах.
Защо? Малко предистория
Нагорни Карабах е регион, който обикновено не е във фокуса на общественото внимание. Въпреки че вероятно би трябвало – защото значението му става все по-ключово. Той се намира в Кавказ, населен е с арменци още от Античността, но през вековете е владян от различни сили, а от началото на XIX век е част от руската империя. През XX век Нагорни Карабах влиза в състава на Съветския съюз като част от една от неговите републики – Закавказката, тогава включваща в себе си Азербайджан, Армения и Грузия. А след като трите формират индивидуални съветски републики в рамките на СССР, той попада като автономна област в пределите на Азербайджан, която пък има териториални претенции към него от позицията на правоприемник на наследството на персийската империя, властвала над региона в миналото.
Пришиването по политически замисъл на областта към Азербайджан, вместо към Армения, провокира пагубни последици. Още от края на 80-те, в последните години от съществуването на Съветския съюз, недоволството ескалира. Започвайки от петиция с искане за присъединяване на Нагорни Карабах към тогавашната Арменска съветска социалистическа република през 1987 г. и от отделни случаи на стълкновения, конфликтът се разраства до дългогодишна кървава война. След разпада на СССР и отделянето на неговите републики като независими държави, Нагорни Карабах остава автономия в границите на Азербайджан. Областта се самообявява за отделна държава (Нагорно-Карабахска република), но остава непризната от повечето страни, с изключение на също непризнатите Абхазия, Приднестровие и Южна Осетия. Военният конфликт продължава от 1988 до 1994 г. с победа за Армения, като се смята, че е взел около 30 хиляди жертви (общо от арменска и азерска страна).
Но с неговото приключване, уредено със споразумение между Армения, Азербайджан и непризнатия Нагорни Карабах през 1994 г., напрежението не угасва окончателно, а само временно притихва. И през последните години то припламва периодично и все по-често. За кратко конфликтът се активира през 2016 г., а после и с нова война през есента на 2020 г., продължила месец и половина, взимайки нови приблизително 11 хиляди жертви (общо от арменска и азерска страна). Новият етап на войната донесе победа за Азербайджан, която си възвърна контрола над редица територии. И свали за кратко правителството в Армения, след като премиерът Никол Пашинян подаде оставка под натиска на протести, провокирани от военното поражение на страната, а после се завърна отново на власт, печелейки предсрочните парламентарни избори.
Още случаи на взаимни арменско-азерски обстрели с жертви има три пъти общо през 2021 и 2022 г. А това е коварен конфликт, не само защото тлее, неразрешен от дълги години и не само защото при всяка негова нова активация враждуващите страни взаимно се обвиняват кой е започнал пръв. Но най-вече заради това кой коя от тези враждуващи страни подкрепя.
Географски погледнато, Нагорни Карабах е планински и без излаз на море, но външнополитически там има много коварни скрити течения
Инвазията на Русия от февруари, заедно със страховете за това дали тя ще нанесе нарочен ядрен удар или, че военните действия може да предизвикат инцидент в АЕЦ, фиксират погледите на международната общност в Украйна. Военните маневри на Китай около Тайван и създалото се по този повод напрежение, близкоизточните и други конфликти също обострят бдителността ни. Всички те провокират към размисъл дали точно от един от тях не може да последва пагубна за човечеството Трета световна война. Но и във всички тях „опасните вълнения“ са ясно видими и „посоките на теченията“ са относително ясно очертани.
В Нагорни Карабах обаче, макар да няма географски излаз на море, съществуват коварни „подводни течения“ и „скрити ями“, заради които предупредителният червен флаг е силно наложителен. В противоборството на Армения срещу Азербайджан например Русия е на страната на Армения, а Турция – на Азербайджан. Но на страната на Азербайджан е и Иран (иначе смятан за по-близък до Русия) – играч, който не е за подценяване не само като важен енергиен фактор, но и защото разработва собствена ядрена програма. А на страната на Армения пък, в противовес със своя натовски съюзник Турция, са Съединените щати. Като част от отбор „Армения“ в този случай САЩ попадат в общ лагер с Русия, с която иначе са във вражда. Щатите разгневиха традиционния си партньор Турция, обвинявайки го гласно за извършения преди век геноцид над арменците. Китай също се интересува от случващото се в Азия. Дали Азербайджан опитва да вземе превес над Армения, като се възползва, докато съюзничката ѝ Русия е фокусирана върху собствените си стремежи в Украйна? Или пък Русия използва подопечната си Армения срещу газовия конкурент Азербайджан? Или и двете?
Блоковете на враждуващите лагери са нестабилни и са се преподредили в странни групи в конфликт, в който предвидимост няма. И в който огънят може да избухне във всеки момент, без да е ясно сам ли се е възпламенил, или някой нарочно го припалва. Или и двете...
Факторът „Близост“
Освен всичко, изброено дотук, има още един фактор, който провокира да развеем флаг за предупреждение – близостта на още една война до нас. Макар че и Армения, и Азербайджан географски се намират в Азия, на културологично и цивилизационно ниво те са възприемани по-скоро като принадлежащи на европейския свят. И са и членки на Съвета на Европа. След войната в Украйна (тоест война в Европа), още една, този път на прага ѝ, и също толкова непредсказуема, е сериозна опасност. При това арменската общност е една от най-големите малцинствени общности у нас, следователно конфликтът засяга пряко и хиляди български граждани. А пък другата страна в конфликта – Азербайджан, е важен алтернативен доставчик на газ за много страни, включително за нас.
Една привидно проста цветна система ни предупреждава какво е състоянието на морето и ежегодно спасява стотици милиони човешки животи. Ако можеше да внедрим подобна и за да се предупреждаваме за състоянието на международните отношения, и с един червен флаг да се предпазваме от войните, би било хубаво. Но поне засега това изглежда трудна задача.
