Защо напълно ваксинирани хора все пак се заразяват с коронавируса, а в отделни случаи дори умират от Ковид-19? И основателни ли са твърденията за провал на ваксините? Ето какво показва проверката на фактите, направена от Дойче Веле.
"Ваксините не работят!" - този боен вик напоследък кънти с пълна сила най-вече в социалните мрежи. Лъжливото твърдение за някакъв "провал на ваксините" се опира главно на случаите, когато напълно ваксинирани хора (особено по-възрастни) все пак се заразяват, а в отделни случаи дори умират.
Какво казват фактите
Германският специализиран институт „Роберт Кох“ още години преди пандемията е посочил възможните варианти, при които една ваксина не действа. Те са два: ваксината или изобщо не работи поради органични или възрастови особености на ваксинирания, или пък нейното действие намалява с течение на времето.
Специалистите изобщо не оспорват, че с течение на времето ваксинацията губи сила. „Колкото по-възрастни са хората, толкова по-бързо изчезва имунната защита“, обяснява Райнхолд Фьорстер от Института по имунология в Хановер.
Институтът „Роберт Кох“ също отбелязва в последната си актуализация, че ефективността на поставените ваксини вече спада. Угур Шахин, един от създателите на ваксината на BiontechPfizer, също още преди близо година каза, че оценява минималната имунна защита на два и половина до три месеца. И предупреди, че ако вирусът продължи да се разпространява, ваксинацията навярно ще трябва да се освежава през година-година и половина. А преди няколко месеца Шахин добави, че третата доза от неговата ваксина има голямо значение за добрия имунитет.
На този фон съвсем закономерно се разгоря дискусията за освежаването на ваксината с така наречената „бустерна доза“. Последните новини от Израел също показват, че бустер-ваксинацията забавя разпространяването на вируса и повишава имунната защита при най-застрашените възрастови групи.
Много хора объркват функциите на имунната защита, тъй че нека ги подредим: ваксинацията пази отделния индивид от заразяване и от тежък развой на болестта, но тя предпазва и хората около него от заразяване. Тоест, ваксинираният човек е по-малко застрашен от зараза, а дори да се зарази, болестта протича по-леко. И второ, понеже при ваксинирания човек опасността от зараза е по-малка, той разнася и по-малко опасности сред околните.
Оттук следва, че при по-младите хора бустерната ваксина служи най-вече за предпазване на околните, а при по-възрастните и болните тя е особено важна срещу зараза - най-вече с Делта мутацията на вируса.
Къде е провалът
На фона на всичко изброено дотук, неоснователни са обобщенията на едро, според които спадащото въздействие на първите дози от ваксината означавало, че ваксините са се провалили. Тъкмо обратното. Опитът на държави с висок процент ваксинирани, като Португалия или Испания, показва, че там има значително по-малко случаи на заразяване и на тежко протичане на заболяването, отколкото в страни, където ваксинираните са малко - като България и Русия например.
В този смисъл, ако има някакво основание да говорим за "провал на ваксинациите", то този провал е по линия не на ефикасността на самите ваксини, а на нежеланието на много хора да се имунизират.
"Ваксините не работят!" - този боен вик напоследък кънти с пълна сила най-вече в социалните мрежи. Лъжливото твърдение за някакъв "провал на ваксините" се опира главно на случаите, когато напълно ваксинирани хора (особено по-възрастни) все пак се заразяват, а в отделни случаи дори умират.
Какво казват фактите
Германският специализиран институт „Роберт Кох“ още години преди пандемията е посочил възможните варианти, при които една ваксина не действа. Те са два: ваксината или изобщо не работи поради органични или възрастови особености на ваксинирания, или пък нейното действие намалява с течение на времето.
Специалистите изобщо не оспорват, че с течение на времето ваксинацията губи сила. „Колкото по-възрастни са хората, толкова по-бързо изчезва имунната защита“, обяснява Райнхолд Фьорстер от Института по имунология в Хановер.
Институтът „Роберт Кох“ също отбелязва в последната си актуализация, че ефективността на поставените ваксини вече спада. Угур Шахин, един от създателите на ваксината на BiontechPfizer, също още преди близо година каза, че оценява минималната имунна защита на два и половина до три месеца. И предупреди, че ако вирусът продължи да се разпространява, ваксинацията навярно ще трябва да се освежава през година-година и половина. А преди няколко месеца Шахин добави, че третата доза от неговата ваксина има голямо значение за добрия имунитет.
На този фон съвсем закономерно се разгоря дискусията за освежаването на ваксината с така наречената „бустерна доза“. Последните новини от Израел също показват, че бустер-ваксинацията забавя разпространяването на вируса и повишава имунната защита при най-застрашените възрастови групи.
Много хора объркват функциите на имунната защита, тъй че нека ги подредим: ваксинацията пази отделния индивид от заразяване и от тежък развой на болестта, но тя предпазва и хората около него от заразяване. Тоест, ваксинираният човек е по-малко застрашен от зараза, а дори да се зарази, болестта протича по-леко. И второ, понеже при ваксинирания човек опасността от зараза е по-малка, той разнася и по-малко опасности сред околните.
Оттук следва, че при по-младите хора бустерната ваксина служи най-вече за предпазване на околните, а при по-възрастните и болните тя е особено важна срещу зараза - най-вече с Делта мутацията на вируса.
Къде е провалът
На фона на всичко изброено дотук, неоснователни са обобщенията на едро, според които спадащото въздействие на първите дози от ваксината означавало, че ваксините са се провалили. Тъкмо обратното. Опитът на държави с висок процент ваксинирани, като Португалия или Испания, показва, че там има значително по-малко случаи на заразяване и на тежко протичане на заболяването, отколкото в страни, където ваксинираните са малко - като България и Русия например.
В този смисъл, ако има някакво основание да говорим за "провал на ваксинациите", то този провал е по линия не на ефикасността на самите ваксини, а на нежеланието на много хора да се имунизират.