Избухването на пандемията доведе до опасения относно епидемиологичната сигурност, като някои учени дори предполагат, че вирусът има извънземен произход. Идеята за извънземно заразяване не е нова - учените отдавна знаят, че полиовирусите и бактериофагите са способни да оцеляват във вакуум и космическа йонизираща радиация. Непрестанното усъвършенстване в космическите изследвания може да създаде риск от инвазия не от извънземни, а от микобактерии и вируси от извънземни райони, съобщи „BioScience“.
"Поради огромните си разходи за ресурсните сектори и човешкото здраве биологичните инвазии са глобален проблем на биосигурността, изискващ строги трансгранични решения", казва Антъни Ричиарди от университета Макгил.
Заплахата не е толкова далечна във времето, колкото изглежда, тъй като въпреки предпазните мерки на космическите агенции "в "чистите помещения" на НАСА, използвани за сглобяване на космически кораби, са изолирани бактериални щамове, които проявяват изключителна устойчивост към йонизиращо лъчение, изсушаване и дезинфектанти".
Международната общност е призована да развива областта на науката за инвазията, която изследва подобни заплахи и оценява техните последици. Учените подчертават, че "протоколите за ранно откриване, оценка на опасностите, бързо реагиране и процедури за ограничаване на разпространението, които понастоящем се използват за инвазивни видове на Земята, могат да бъдат адаптирани за справяне с потенциални извънземни замърсители".
Науката за инвазиите вече е възприела редица идеи, които работят на нашата планета. По-специално фактът, че отдалечените и изолирани райони, като например острови и езера, са по-изложени на заплахи от замърсяване.
Според Ричиарди и колегите му преносимите технологии за секвениране на ДНК в реално време, съчетани с бази данни за известни организмови замърсители, биха могли да улеснят бързата реакция. Биолозите отбелязват също така, че "по-тясното сътрудничество между биолозите, занимаващи се с инвазия, и астробиолозите би подобрило съществуващите международни протоколи за планетарна биосигурност - както за Земята, така и за извънземните тела, които биха могли да съдържат живот".
По-рано проучване, публикувано в научното списание „Astrobiology“, показва, че вируси могат да съществуват на екзопланети, както и на други планети от нашата Слънчева система. Астробиолози от САЩ и Япония изказаха теорията, че вирионите - вирусни частици, състоящи се от нуклеинова киселина и протеини, могат лесно да бъдат изхвърлени от атмосферите и да се прикрепят към други космически тела. Много е вероятно те да са били изхвърлени в космоса поради астрономическия брой на вирионите и малкия им размер.
Или, например, биха могли да са пристигнали на Земята с метеорити. Доказано е, че бактериофагите могат да оцелеят във вакуум и при космическа йонизираща радиация. Подобни процеси вероятно протичат и на други обитаеми планети.
Известно е, че патогените са двигателите на еволюцията и появата на сложни форми на живот би била невъзможна без тях. Учените смятат, че появата на вируси е неизбежна на планети с биологични организми.
Засега няма научни инструменти, които да могат да откриват вируси на други космически обекти, поради липсата на общи биомаркери за тях. Учените предлагат за тази цел да се използват трансмисионни електронни микроскопи (ТЕМ), с които е възможно да се определи наличието на вириони и техните уникални морфологични характеристики. Въпреки това ТЕМ са трудни за инсталиране на космически апарати поради техния размер и тегло.
"Поради огромните си разходи за ресурсните сектори и човешкото здраве биологичните инвазии са глобален проблем на биосигурността, изискващ строги трансгранични решения", казва Антъни Ричиарди от университета Макгил.
Заплахата не е толкова далечна във времето, колкото изглежда, тъй като въпреки предпазните мерки на космическите агенции "в "чистите помещения" на НАСА, използвани за сглобяване на космически кораби, са изолирани бактериални щамове, които проявяват изключителна устойчивост към йонизиращо лъчение, изсушаване и дезинфектанти".
Международната общност е призована да развива областта на науката за инвазията, която изследва подобни заплахи и оценява техните последици. Учените подчертават, че "протоколите за ранно откриване, оценка на опасностите, бързо реагиране и процедури за ограничаване на разпространението, които понастоящем се използват за инвазивни видове на Земята, могат да бъдат адаптирани за справяне с потенциални извънземни замърсители".
Науката за инвазиите вече е възприела редица идеи, които работят на нашата планета. По-специално фактът, че отдалечените и изолирани райони, като например острови и езера, са по-изложени на заплахи от замърсяване.
Според Ричиарди и колегите му преносимите технологии за секвениране на ДНК в реално време, съчетани с бази данни за известни организмови замърсители, биха могли да улеснят бързата реакция. Биолозите отбелязват също така, че "по-тясното сътрудничество между биолозите, занимаващи се с инвазия, и астробиолозите би подобрило съществуващите международни протоколи за планетарна биосигурност - както за Земята, така и за извънземните тела, които биха могли да съдържат живот".
По-рано проучване, публикувано в научното списание „Astrobiology“, показва, че вируси могат да съществуват на екзопланети, както и на други планети от нашата Слънчева система. Астробиолози от САЩ и Япония изказаха теорията, че вирионите - вирусни частици, състоящи се от нуклеинова киселина и протеини, могат лесно да бъдат изхвърлени от атмосферите и да се прикрепят към други космически тела. Много е вероятно те да са били изхвърлени в космоса поради астрономическия брой на вирионите и малкия им размер.
Или, например, биха могли да са пристигнали на Земята с метеорити. Доказано е, че бактериофагите могат да оцелеят във вакуум и при космическа йонизираща радиация. Подобни процеси вероятно протичат и на други обитаеми планети.
Известно е, че патогените са двигателите на еволюцията и появата на сложни форми на живот би била невъзможна без тях. Учените смятат, че появата на вируси е неизбежна на планети с биологични организми.
Засега няма научни инструменти, които да могат да откриват вируси на други космически обекти, поради липсата на общи биомаркери за тях. Учените предлагат за тази цел да се използват трансмисионни електронни микроскопи (ТЕМ), с които е възможно да се определи наличието на вириони и техните уникални морфологични характеристики. Въпреки това ТЕМ са трудни за инсталиране на космически апарати поради техния размер и тегло.
