Ако България се присъедини към Европейския съюз след три месеца, както ще препоръча Европейската комисия тази седмица, ще настъпи обрат след 15-годишното отстъпление на кирилицата, пише британското списание Икономист. Българският ще стане официален език в Европейския съюз, а заедно с него и азбуката, наречена на Свети Кирил, византийски монах от девети век, продължава Икономист.
Кирилицата бе в отстъпление, откакто бе изхвърлена заедно със съветското управление, първо от Молдова, а после от Азербайджан. Татарстан, тюркска република в сърцето на Русия, се опита непокорно да премине към латиницата, когато властта на Кремъл бе разклатена, но след това бе заставен отново да се върне към кирилицата. В Централна Азия кирилицата все още оцелява, макар че Узбекистан официално желае промяна. В Черна гора - най-младата държава в Европа след разделянето й със Сърбия това лято, латиницата е все по-популярна, макар че на теория двете азбуки са равностойни.
Има ли значение? Азбуките вършат най-добра работа на езиците, за които са били измислени. А в други езици резултатът е объркваща смесица от струпвания на съгласни, гласни и диакритични знаци, както в славянските езици, използващи латиницата.
Българската транслитерация е особено хаотична, продължава Икономист. Николай Василев, българският министър, отговарящ за този въпрос, дава пример с името на българския град Панагюрище, което може да се транслитерира на латиница по седем различни начина.
Да се върнеш на картата на Европа е едно нещо, но да бъдеш трайно признат от другите, може би е съвсем различно, отбелязва в заключение Икономист.
