20 март 1995 година. Обичайният час пик в метрото в Токио внезапно се превръща в сцена на масова паника. Хора припадат по пероните, задъхват се, получават гърчове. Причината - координирана терористична атака с нервнопаралитичния газ зарин.
Извършителите са членове на Aum Shinrikyo - затворена религиозна организация, вдъхновена от будизма - религия, традиционно свързвана с послания за мир и състрадание.
Култът и будистката фасада
Aum Shinriko се появява в края на 80-те години като духовна алтернатива за хора, разочаровани от материализма и социалния натиск на съвременна Япония. Лидерът на сектата Шоко Асахара се самопровъзгласява за просветлен учител. Той носи монашески одежди, използва будистка терминология и говори за карма, прераждане и освобождение от страданието.
Зад тази външна обвивка обаче постепенно се изгражда радикална идеология. Асахара проповядва идването на неизбежен апокалипсис и внушава на последователите си, че насилието е не само допустимо, но и необходимо средство за „духовно спасение“.
Така будистки понятия са извадени от контекста си и използвани, за да оправдаят действия, които са в пълен разрез с основните принципи на религиозно-философската система.
Денят на атаката
На 5 линии на метрото в посока централните райони на Токио, където се намират правителствените институции, членове на Aum оставят и пробиват пластмасови пакети със зарин. Газът се разпространява бързо в затворените пространства на вагоните и станциите.
Резултатът е опустошителен:
- 13 души губят живота си
- Над 6000 са ранени
- Много от пострадалите страдат с години от трайни здравословни последици
Атаката остава в историята като най-мащабният терористичен акт, извършен от група с претенции за будистка идентичност, и първата химическа атака от такъв тип в модерен мегаполис.
Изопачено „състрадание“
По време на съдебните процеси става ясно, че ръководството на Aum е изградило цяла система от псевдорелигиозни оправдания за насилието. На последователите е внушавано, че убийството може да бъде акт на „състрадание“, ако жертвите бъдат „освободени“ от бъдещо страдание или ако смъртта им служи на „висша цел“.
„Затворена група със собствени правила“: Апостол Славов за случилото се край Петрохан
Будистките общности в Япония и по света реагират остро. Учените и духовните лидери са категорични, че подобни твърдения нямат нищо общо с автентичния будизъм, в който ненасилието е фундаментален морален принцип.
Последици и обществена равносметка
Атаката води до сериозно затягане на контрола върху религиозните организации в Япония и трайно променя общественото отношение към новите култове. За световния будизъм тя се превръща в болезнен момент на равносметка - доказателство, че духовните убеждения може да бъдат използвани като инструмент за радикализация.
Реакцията на будистката общност е бърза и недвусмислена. Храмове, монаси и международни организации ясно заявяват, че подобно насилие е несъвместимо с будисткото учение.
Десетилетия по-късно атаката със зарин в Токио продължава да служи като предупреждение. Тя показва, че тероризмът не произтича от дадена религия, а от нейното целенасочено изопачаване от харизматични лидери, апокалиптични идеи и култура на сляпо подчинение.
